Определение № 1434 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 985/2026 г.

Производството е по реда на чл.213а ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Х. Е. М., гражданин на Сирия, чрез адвокат Иванова срещу разпореждане №42855, постановено по адм. дело №11597 по описа за 2024 година, с което е оставена без разглеждане и върната частна жалба вх.№31167 от 10.12.2025 година на чужденеца срещу определение №4297 от 09.02.2025 година, постановено по адм. дело №11597 по описа за 2024 година на Административен съд София град. В частната жалба се поддържа неправилност на определението поради и се иска отмяната му. Развиват се доводи в подкрепа на твърденията. Няма постъпили становища по така подадената частна жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид изложените в частната жалба доводи, обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Процесното определение формално има съдържащи се реквизити, но липсват надлежни и адекватно изложени основания – фактически и правни за постановения резултат. Няма посочени дати, на които се счита връчено всяко едно от съобщенията, изпращани на лицето, няма посочен какъв е срокът за обжалване, какво приема съда и как извежда извода си за просрочие. Поради което посоченото определение следва да бъде отменено. Няма и надлежни доказателства, които да бъдат отнесени към преценка надлежността на връчването и данни за подаване на частната жалба срещу прекратителното определение. Следва да бъде отбелязано и следното: Пред Административен съд София град е била подадена напълно редовна от формална страна жалба срещу акт – решение, на Държавната агенция за бежанците. С всички приложени към преписката на административния орган доказателства, относими към стандартен административно-правен спор. В пълен разрез с правилата на Административнопроцесуалния кодекс, съдът е оставил тази редовна жалба без движение и е дал указания, които биха били относими към хода на делото по същество при разглеждането на спора, но не и към допустимостта на жалбата, съгласно правилата на 126 и следващите от АПК и конкретно – 150 и сл. от АПК. В резултат на което са настъпили процесуално-правни последици, които са довели до невъзможност на лицето да му бъде даден достъп до правосъдие по отношение на администриране и разглеждане на направеното от него редовно обжалване на засягащ го административен акт. Липсата на каквито и да било посочени факти – като дати и начин на връчване на съобщенията, лишават настоящата инстанция от възможността да направи прецизен контрол върху тях. Следва настоящето определение да бъде отменено. Да се върне делото за администриране на постановеното определение за прекратяване на производството и възможността чужденеца да защити по надлежен начин правата си по отношение на направено и разгледано от административен орган искане за предоставяне на защита и съдебния контрол върху това искане. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение