Определение № 4950 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4331/2026 г.

ВАСТрето отделение08.05.2026 г.докладчик Красимира Иванова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 8300/ 02.03.2026 г. по адм. д. № 2320/ 2026 г. по описа на Административния съд – София град. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ ПОПОВА /п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА

Мотиви

Производството е по чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба от Д. И. Г., гражданка на Руската федерация, чрез процесуален представител, срещу Определение № 8300/ 02.03.2026 г. по адм. д. № 2320/ 2026 г. по описа на Административeн съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу предложението на Министъра на правосъдието до Президента на Република България по чл. 34 от Закона за българско гражданство да не бъде издаван указ, с който същата да придобие българско гражданство. Частната жалбоподателка твърди неправилност на определението, иска отмяната му и връщане на делото на същия съд за произнасяне по съществото на жалбата. Ответникът - Министърът на правосъдието депозира писмен отговор на частната жалба, чрез процесуалния си представител, с развити доводи за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, Административен съд – София град е приел, че Предложението на Министъра на правосъдието с изх. № 91-00-28/ 30.01.2026 г., адресирано до Президента на Република България, да не бъде издаден указ за придобиване на българско гражданство от Д. И. Г., гражданка на Руската федерация, не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като не засяга пряко и непосредствено правната сфера на кандидатстващото за получаване на българско гражданство лице. Продължил е, че Предложението, на основание чл. 21, ал. 5 от АПК, съставлява етап от процедурата по издаване на указа на президента/вицепрезидента на Р България, с който на чужденеца се предоставя или се отказва предоставянето на българско гражданство, от една страна, а от друга страна, че специалният Закон за българското гражданство в своята разпоредба на чл. 35, ал. 5 предвижда възможност за обжалване само на непроизнасянето на министъра на правосъдието с изрично предложение в сроковете по чл. 35, ал. 1 от същия закон, както и на прекратяването на производството пред него, но не и на направеното от него изрично предложение по чл. 34 от Закона за българското гражданство (ЗБГ). При тези мотиви е счел жалбата за недопустима и е прекратил производството по делото. Определението на АССГ е правилно. Актът на Министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ е част от производство, в което се разглеждат молби за придобиване на българско гражданство. Последното се придобива с указ на Президента на Република България. Министърът на правосъдието прави предложение до Президента на Република България, с което предлага издаването на указ за придобиване на българско гражданство или за отказ за издаването на такъв указ. Това предложение се основава на мнението на Съвета по гражданство при Министерството на правосъдието, който е съвещателен орган. Предложението на Министъра на правосъдието, видно и от наименованието на акта, не приключва производството и не предизвиква правни последици в правната сфера на лицата-кандидати за придобиване на българско гражданство, поради което не подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е предвидено, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен обаче изрично посочените със закон. В случая изричното изключение се съдържа в чл. 35, ал. 5 от Закона за българското гражданство, както беше посочено по – горе, поради което възражението в частната жалба в тази насока е неоснователно. Определението за оставяне жалбата без разглеждане като недопустима и за прекратяване на производството е правилно и следва да се остави в сила. В този смисъл е еднопосочната съдебна практика на ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

Цитирани разпоредби

10