Определение № 55 от 27.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 518/2013 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. С определение № 83 от 06 март 2013 година, постановено по нахд № 62/2013 година по описа на Девинския районен съд (ДРС), административният ръководител на съда е прекратил производството по делото пред този съд и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, поради невъзможност съдът да образува състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането и за възлагане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото и становището на прокурора, установи следното: Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството е образувано пред ДРС по жалба на А. Д. П. от [населено място], чрез пълномощника му адвокат Д. М. от АК – [населено място], срещу наказателно постановление № 11011341 от 12. 12. 2012 година на АДФИ – София, с което за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗОП, му е наложено административно наказание. От приложените по делото две определения на съдия-докладчик се установява, че съдиите от ДРС са се отвели от разглеждане на делото при фактически съображения за наличие на близки родствени отношения с жалбоподателя и с правно основание по чл. 29, ал. 1, т. 7 от НПК. При това положение, след като компетентният съд не може да образува състав за разглеждане на делото, ВКС намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно – налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Смолянския районен съд. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение