Определение № 175 от 14.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 4736 от 28.04.2017 г. от Й. Л. К. от [населено място], в качеството й на ответник в производство, чрез адвокат Е. Я., с искане за допълване на постановеното по делото Определение № 99 от 04.04.2017 г. в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Ответникът по молбата – Г. А. Ж., уведомен на 26.05.2017 г, не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, следното: Молбата за допълване на определението по чл. 274, ал. 2 ГПК в частта за разноските е процесуално допустима като подадена при спазване на едномесечния преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, считано от постановяване на определението. Разгледана по същество, същата е основателна. С Определение № 99 от 04.04.2017 г. по настоящото дело е потвърдено Определение № 407/22.12.2016 г. по гр.д. № 5384/2016 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. Същевременно в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба е оспорил същата като недопустима и неоснователна и е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. С отговора е представен договор за правна помощ и съдействие от 15.02.2017 г., в които е удостоверено, че молителят е извършил разноски за производството по частната жалба в размер на 500 лв. - заплатено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора. С оглед изхода на производството по частната жалба молителят има право на разноски - чл. 78, ал. 3 ГПК. В договора за правна помощ е отразено, че той е заплатил на процесуалния си представител по делото адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на частната жалба в размер на 500 лв. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, вписването за направеното плащане в договора за правна помощ има характер на разписка и е достатъчно за доказване на извършените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на вписаната сума. При тези данни на молителя следва да се присъдят своевременно поисканите разноски в размера, в който са извършени - 500 лв. Предвид изложеното, налице са условията на чл. 248, ал. 3 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за съдебните разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение