Определение № 283 от 26.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2022 г.

Производство по чл. 282, ал. 2 ГПК. Касационният жалбоподател А. П. М. от [населено място] е поискала с молба от 06.07.2022 г., заведена с вх. № 5863 в деловодството на Градска прокуратура - София и постъпила с вх. № 6372/26.07.2022 г. по регистъра на ВКС, да бъде спряно изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 303/07.03.2022 г. по гр. д. № 2902/2021 г. на Апелативен съд – София. С последното е потвърдено решението по гр. д. № 11655/2020 г. на СГС за уважаване на предявения иск по чл. 5 ЗЛС и поставяне на лицето под ограничено запрещение. С предходни молби, заведени съответно с вх. № 5842 и 5853, и двете от 06.07.2022 г. по регистъра на ВКС касаторката е поискала спиране изпълнението на същото въззивно решение, като с определение № 264/11.07.2022 г. по настоящото дело те са оставени без уважение. Молбата, предмет на това произнасяне, е с идентично съдържание като гореописаните. Искането за спиране се обосновава с пенсионната възраст на лицето и твърдяната липса на допълнителни доходи. Молбата за спиране е изцяло неоснователна. Решението за поставяне на лицето под запрещение се постановява в особено исково производство по чл. 336 и сл. ГПК и не подлежи на предварително изпълнение – арг. от чл. 338, ал. 3 ГПК и чл. 5 ЗЛС, както и т. 6, изр. последно от ППВС № 5/79 г. от 13.02.1980 г. Ето защо като неоснователна молбата за спиране ще следва да се остави без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.