Определение № 50246 от 04.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2720/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 5035/2022г. /наименована частна жалба/ на М. Х. Ш., с искане за изменение на определение № 153/ 01.06.2022г. по т. д. № 2720/2021г. по описа на ВКС, II ТО, в частта, в която молителят е осъден да заплати на С. Е. Х. разноски в размер на 500 лева за прекратеното като недопустимо производство по чл.303 ГПК. Молителя твърди, че не следва да му се възлагат в негова тежест разноските, тъй като „поведението му не е неоснователно“. Излагат се аргументи, че не е обжалван акт по същество, като молбата за отмяна не е отхвърлена като неоснователна, нито производството е прекратено като недопустимо. Посочено е, че до постановяване на Тълкувателно решение № 6/2020г. от 20.05.2022г. по тълк. д. № 6/2020г. на ОСГТК на ВКС, въпросът за допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане е бил открит. Прави се възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Ответниците по молбата не заявяват становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е неоснователна. С определение № 153/ 01.06.2022г. по т. д. № 2720/2021г. по описа на ВКС, II ТО е оставена без разглеждане молбата на М. Х. Ш. - вх. № 68738/2021г., с която се иска отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на постановление за възлагане от 21.12.2020г. по изп. дело № 20187620400257 по описа на ЧСИ с рег. № 762 - Д. Д., с район на действие ОС – Р., като молителят е осъден да заплати на ответника по молбата С. Е. Х. разноски в размер на 500 лева. Противно на твърдението на молителя, видно от мотивите на акта по чл.81 ГПК, молбата за отмяна на постановлението за възстановяване е оставена без разглеждане именно като недопустима, поради което приложение намира разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК. Недопустимостта молбата за отмяна е изначална и не възниква с постановяване на тълкувателния акт от ОСГТК на ВКС, с който се дава единствено тълкуване на нормите на чл.303 и сл. ГПК, като отговорността за разноските освен това е деликтна и обективна. Доколкото е договорено и заплатено от ответника по молбата адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева за осъществяване на процесуално представителство по делото /същото не е ограничено до изготвяне на отговор на молбата за отмяна/, приложение намира чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. на ВАС и минималният нормативно определен размер на възнаграждението възлиза на 974 лева, поради което възражението по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно. С оглед изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд