Определение № 78 от 07.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 847/2011 г.

Производството е по молба на С. Т. П. и П. И. П., с направено искане сумата от 1 289,30 лева, внесена като гаранция на основание чл.282, ал.2, т.2 от ГПК, да бъде освободена и преведена по сметката на ЧСИ З. Д., с рег.№ 808 с район на действие ОС - В.. Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: Сумата от 1 289,30 лева, е внесена като гаранция по сметката на ВКС, представляваща обезпечение от молителите, съответстващо по размер на обжалваемия интерес по делото, предвиден в разпоредбата на чл.282, ал.2, т.2 от ГПК, предвид представената по делото данъчна оценка на недвижимия имот. Сумата е внесена във връзка с направено искане за спиране изпълнение на решение на въззивен съд в частта, с която молителите са осъдени да предадат владението на ищците по спора върху недвижим имот. В настоящия случай, съдът не е трето задължено лице по смисъла на чл.508 от ГПК, доколкото по сумата е внесена като гаранция на основание чл.282, ал.2, т.2 от ГПК, като преценката за освобождаването на сумата е обвързана изцяло от предпоставките на разпоредбата на чл.282, ал.4 от ГПК. С внесената гаранция не следва да се удовлетворяват парични вземания, макар и по същото изпълнително дело, доколкото нейното предназначение е за евентуално обезпечаване на вреди, настъпили за взискателя, вследствие на забавянето на изпълнението върху недвижимия имот, доколкото спора е за вещни права върху такъв. В случая, не са налице предпоставките на чл.508 и сл. от ГПК и сумата не следва да се превежда по сметката на частния съдебен изпълнител по поискания ред. Обстоятелството, че по твърдения на молителите, длъжникът в изпълнителното производство отказва да изпълни своето задължение, позовавайки се на внесената гаранция по сметката на ВКС не променя правния характер на гаранцията и естеството на задължението, което тя обезпечава. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия