Решение № 1937 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5190/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт Д. Васева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение № 901/ 16.04.2025 г., постановено по административно дело № 36/ 2025 г. на Административен съд- Кърджали (АС Кърджали), с което същият е осъден, да заплати на Л. А. М., с адрес: град Кърджали, [жк], [адрес], област Кърджали, сума в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в производството по административно обжалване. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че платеното адвокатско възнаграждение за обжалване на акт по административен ред не може да бъде квалифицирано като вреда. Касационният жалбоподател иска отмяната на обжалваното съдебно решение, като незаконосъобразно и да се отхвърли предявената искова претенция като неоснователна. Претендира извършените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът- Л. А. М. от град Кърджали, област Кърджали в писмен отговор, подаден от адвокат М. Бозов от АК Кърджали оспорва касационната жалба, като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно Решение № 901/ 16.04.2025 г., постановено по административно дело № 36/ 2025 г. на Административен съд- Кърджали е осъдил НОИ, да заплати на Л. А. М. от град Кърджали, сума в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в същия размер на 500 лв. в производството по административно обжалване на Разпореждане №081-00-1356-3 от 19.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ- Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. За да достигне до този резултат адм. съд е установил, че с Разпореждане №081-00-1356-3 от 19.09.2024 год., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ– Кърджали на ищцата е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 07.10.2023 год. до 06.08.2024 год., в размер на 22.51 лева дневно (лист 15 от адм. дело № 36/ 2025 г. на АС Кърджали). Недоволна от размера на отпуснатото обезщетение Л. А. М. е обжалвал така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. В резултат било постановено Решение № 2153-08-243 от 22.10.2024 год., издадено от директор на ТП на НОИ– Кърджали, с което жалбата против Разпореждане № 081-00-1356-3 от 19.09.2024 год., е била отхвърлена. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане №081-00-1356-3 от 19.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ– Кърджали, ищцата е сключила Договор за правна защита и съдействие № 44/ 25.09.2024 г. с адв. Д. Кръпова от АК– Кърджали с договорено и заплатено в брой, възнаграждение в размер на 500 лв. С Решение №30 от 07.01.2025 год., постановено по адм. дело № 457/ 2024 год., е било отменено Решение № 2153-08-243 от 22.10.2024 год., издадено от директор на ТП на НОИ– Кърджали, както е отменено и потвърденото с него с Разпореждане № 081-00-1356-3 от 19.09.2024 год., като съдът е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по Вх.№ 081-00-1356-3/ 31.10.2023 г. на Л. А. М., при спазване на дадените указания по прилагането на закона. Изрично в мотивите на акта съдът е посочил, че решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни. При това положение, съдът е намерил за доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен акт, издаден от административен орган– разпореждане, отменено по съответния административен ред. Адм. съд на следващо място е приел, че е налице и втората от горецитираните предпоставки, а именно настъпили за ищцата вреди. В тази връзка приел за безспорно по делото, че в производството по оспорване на разпореждането пред административния орган, ищцата е упълномощила адвокат, за което е заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което се установява от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие № 44/ 25.09.2024 г. Адм. съд намерил за установено по делото, че е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за адвокатско възнаграждение от страна на ищцата във воденото пред директора на ТП на НОИ– Кърджали производство по оспорване по административен ред на Разпореждане №081-00-1356-3 от 19.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ– Кърджали. Видно от съдържанието на приложения Договор за правна защита и съдействие № 44/ 25.09.2024 г. и пълномощното към него от същата дата, безспорно същите са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството по оспорване на разпореждането пред директора на ТП на НОИ. Съдът преценил, че размерът на възнаграждението по договора за правна защита и съдействие е съразмерен с извършената реална правна защита, поради което обезщетение от 500 лв. се явявало доказано. Обжалваното съдебно решение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа- негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл.98, ал.1, т.1 КСО. В случая налице е административен акт, отменен по административен ред. Необосновано от касатора са развити твърдения, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното адм. производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В чл.117, ал.1 КСО е регламентирано обжалване по административен ред, като пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби, като в т.2, б. „е“ е посочено за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздели І и ІІ или помощи. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал.1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл. 117, ал.5 КСО решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Няма предвидена възможност за търсене на разноски. В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. Издаденото решение на директор на ТП на НОИ- Кърджали не съдържа разпореждане относно разноските. Следователно за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл.117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Неоснователно е възражението, че разноските за адвокатско възнаграждение в процесното производство нямат характер на претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с оглед наличието на изрична правна норма, която обосновава недължимост на платеното адвокатско възнаграждение чл. 120, ал. 2 КСО. Посочената разпоредба е обявена за противоконституционна с РКС № 6/ 2025 г.- Д.В. бр. 48/ 13.06.2025 г. и от нея не могат да се черпят аргументи за недължимост на претенцията. Обоснован е изводът на административния съд, за наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно на Разпореждане №081-00-1356-3 от 19.09.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ– Кърджали; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат– необходимостта, поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правна защита и съдействие не е в пряка причинно- следствена връзка с отмененото разпореждане. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на М., произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема и довода на административния съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се адекватно следствие от увреждането- чл.4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Според Договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 500, 00 лева, платено в брой. Заплатената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда– намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. По отношение на възражението на касатора за размера на обезщетението и несъобразяване на първоинстанционния съд с Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/ 22 на СЕС, настоящата инстанция намира, че определеният размер на адвокатско възнаграждение отговаря на реално осъществената защита и съдействие и се явява справедлив и обоснован. Поради тези съображения обжалваното съдебно решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, следва на ответната страна да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 500 лева (съответно превалутирани в евро) за процесуално представителство по Договор за правна защита и съдействие от 09.05.2025 г. (лист 14 от настоящето дело), които не се явяват прекомерни и не следва да се редуцират с оглед нормата чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във вр. с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона в размер на 255, 65 евро. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение