Решение № 868 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2976/2008 г.

Решение № 868 от 15.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2976/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева Производството е по чл. 290 от ГПК по касационните жалби на Б. С. Т. и О. Д. Т., и двамата със съдебен адрес с. Г., община Т., срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 65/17.IV. 2008 г. по в. гр. д. № 287/2007 г., касационно обжалване на което е допуснато с определение от 29.I.2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по приложението на чл. 26, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Ответниците по касационните жалба К. П. К. и С. Д. К., и двамата от София, са заели становище за тяхната неоснователност. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че касационните жалби са основателни, съображенията за което са следните: С атакуваното решение Ловешкият окръжен съд е отменил решението на Троянския РС по гр. д. № 243/2007 г. и вместо него е постановил друго, с което е признал за установено по отношение на О. и Б. Т., че сключените на 05.ХI.2003 г. между К и О. Т. договор за покупко-продажба с нот. акт № 119/2003 г. и предварителен договор за продажба на ап. № 4 в сградата на ЖСК "Н" на ул. "Г" № 90 в гр. Т., ет. 2, с площ 88.19 кв. м, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със ЗЗД, и е отменил нот. акт № 119/2003 г. За да постанови решението, въззивният съд е приел следното от фактическа страна: Ответниците са в брак от 11.IХ.1993 г. Ищецът К. К. поддържал имота на ищците в с. Г. Ж., за което те му отпускали парични средства, които той им отчитал. С нот. акт № 46/2003 г. на 24.VI.2003 г. ищците закупили от Х. и Н. М. процесният апартамент. Необходимата за закупуването сума в размер на 19000 щ. д. К. взел назаем от О. Т., които тя изтеглила през същия месец от личния си банков сейф. Като разбрал за това, Б. Т. казал на съпругата си, че "единственият вариант е да купим апартамента за офис на фирмата". На 05.ХI. 2003 г. с нот. акт № 116/2003 г. К. продали на Т. процесния апартамент за 6683.40 лв. На същата дата е сключен и предварителен договор за продажба от Т. на К. на същия апартамент за 19000 щ. д., платими в 10 годишен срок - по 1900 щ. д. годишно до 05.ХI. на съответната година. говорено е, че в случай, че продавачите изплатят предсрочно продажната цена, продавачката ще прехвърли собствеността в едноседмичен срок. До юни 2004 г. К. изплатил 2600 лв., след което плащания няма. С нотариална покана, връчена му на 16.I.2007 г., Т. заявила, че разваля предварителния договор поради неплащане на цената. При тези обстоятелства въззивният съд приел, че договорът, предмет на нот. акт № 116/2003 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като е сключен в противоречие с чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД. Договорът прикрива съглашение по чл. 152 от ЗЗД между Т за начин на удовлетворяване на кредитора по договора за заем, различен от предвидения в закона. С договора се цели обезпечаване на заема, а не прехвърляне на собствеността. Освен това в предварителния договор, съвпадащ по време на сключването му с договора за продажба, се съдържа и уговорка за изкупуване. С оглед на това договорът за продажба следва да се обяви за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, въпреки че предявената претенция е за нищожност поради привидност - като прикриващ обезпечение на кредитор, тъй като то е по-силното основание от нищожността на привидната сделка по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Съдът служебно е длъжен да се произнесе тогава, когато счита, че е налице нищожност на сделка, независимо от твърденията на страните. По същите съображения нищожен е и предварителния договор за продажба, който към момента на предявяване на иска не е бил развален, тъй като няма данни изпълнението да е станало невъзможно, безполезно поради забава на длъжника /той е предложил изцяло изплащане на сумата преди изтичането на 10 годишния срок - на 19.II.2007 г./ или да е трябвало да се изпълни в уговореното време. Изводът за наличие на сключен договор за заем е основан на обясненията на Т., дадени по делото по реда на чл. 114 от ГПК (отм.), и от изявленията й пред оперативен работник от РПУ Троян при извършена проверка по повод жалба срещу Т. за измама, обективирани в сведение от 30.III.2007 г. В касационните жалби на Б. С. Т. и О. Д. Т. са изложени пространни съображения и оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и незаконосъобразност, както и че въззивният съд се е произнесъл по иск, какъвто не е предявен - за нищожност на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а не на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, каквато е предявената претенция. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, преценявайки атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба основания, намира, че то е недопустимо. От изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум се налага извод, че ищците са предявили срещу ответниците искове за прогласяване на сключените помежду им на 05.ХI.2003 г. договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, предмет на нот. акт № 116/05.ХI.2003 г., и на предварителен договор за продажба на същия имот за нищожни като привидни, тъй като прикриват обезпечение на кредитор по сключен договор за заем, т. е. претенциите са с правно основание чл. 26, ал. 2 във вр. с чл. 17 от ЗЗД. В противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес, съдържащо се в разпоредбата на чл. 2 от ГПК (отм.), съдът се е произнесъл по претенции, които не са заявени, прогласявайки нищожността на договорите на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона. Само ищецът е този, който определя вида и пределите на търсената с иска защита. Щом той се е позовал на едно от няколко основания, на които би могъл да търси защита на претендираното право, съдът не е оправомощен служебно да променя претенцията му. Той е компетентен при произнасяне по заявен иск да преценява и да взема предвид в мотивите си валидността на договор между страните, от който произтичат съдебно претендираните права. Такава компетентност, обаче, той няма в случай, че предмет на спора е установяването на нищожността на договор на изрично заявено основание, в противен случай излиза извън рамките на този спор, което води до произнасяне по непредявен иск и, респективно, до недопустимост на постановеното решение, както е в разглеждания случай. При това положение и на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК атакуваното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с произнасяне по предявените искове, както и по претендираните за настоящата инстанция разноски, без да се разглеждат останалите релевирани основания за касационно обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,