Определение № 4239 от 20.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3241/2026 г.

ВАСТрето отделение20.04.2026 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 575/11.02.2026 г., постановено по частно касационно административно дело № 1303/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ ПОПОВА /п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 236 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба против Определение № 575/11.02.2026 г., постановено по частно касационно административно дело № 1303/2025 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане частна жалба на И. П. С. против Определение № 5612/05.12.2025 г., постановено по административно дело №1303/2025г. на същия съд. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и разглеждане на подадената жалба по същество. Съдът, като съобрази данните по делото и наведените в жалбата оплаквания, приема следното: За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че подадената от И. П. С. частна жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Изложени са мотиви, че атакуваното Определение № 5612/05.12.2025 г. е постановено в рамките на касационен контрол върху първоинстанционно определение и съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК е окончателно. Поради това е прието, че е налице хипотезата на чл. 215, т. 4 от АПК и жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от АПК определенията, постановени от касационната инстанция, са окончателни, освен ако в закона е предвидено друго. В случая не е налице изключение от този принцип, поради което постановеното касационно определение не подлежи на последващ съдебен контрол. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подадената срещу такъв акт частна жалба е процесуално недопустима, тъй като липсва годен за обжалване съдебен акт. В тази хипотеза съдът дължи произнасяне с оставяне на жалбата без разглеждане, съгласно чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК. При тези съображения съдът намира, че обжалваното определение е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Трето отделение на Върховния административен съд,

Цитирани разпоредби

5