Определение № 111 от 13.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3348/2016 г.

Подадена е частна жалба от адв. И. М., като особен представител на Я. Н. Д., от чието име е подадена касационната жалба и е образувано касационното дело. С определение № 401 от 22 ноември 2017 г. съдът в настоящия си състав прекрати производството по делото. При получено от Д. лично съобщение на 17 юли 2017 г., след което в съответните срокове не е направено изявление за поддържане на касационната жалба, подадена от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, нито е подадена касационна жалба от Д., съдът счете касационната жалба за недопустима като подадена от лице без представителна власт. Съобщение за определението на съда и препис от него е получено на 11 януари 2018 г. от лицето К. С. И. – материалноотговорно лице в местоработата на Д.. Частна жалба от Д. в указания в определението срок не е постъпвала. Съвкупността от горните обстоятелства води до извода, че подадената от адв. М. частна жалба против определение № 401, е недопустима, и следва да бъде върната. В частната жалба се съдържа и искане за определяне на възнаграждение за извършената от адв. М. работа като особен представител на Я. Д. за касационното обжалване на въззивното решение. Като се вземе предвид, че въззивният съд не е констатирал липсата на необходимост от участието на особения представител в процеса, то за адв. М. е съществувало задължението да защитава правата на лицето, чийто особен представител е, поради което за извършената от нея работа се дължи възнаграждение. Сумата от 600 лева, определена при условията на чл. 25, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да се заплати от Я. Д.. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,