Определение № 1774 от 09.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 698/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Натура Фит“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 454 от 13.12.2024г. по в.т.д.№ 502/2024г. на Апелативен съд Пловдив, с което след отмяна на решението по т.д.№ 26/2024г. на ОС Хасково, е отхвърлен предявеният срещу „Веста 2020“ ООД, [населено място] иск за заплащане на сумата 65 726.64лв., претендирана като дължима на отпаднало основание - разваляне от ищеца - купувач на договор от 09.03.2023г. за търговска продажба на сушени сливи поради неизпълнението му от продавача „Веста 2020“ООД в качествено отношение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяна на въззивния акт и уважаване на иска със законните последици. Твърдението за неправилност е обосновано с довода, че решението е постановено въз основа на справка от интернет, че калиевият сорбат (Е202), чието съдържание е установено в продадената стока, е „естествен“ консервант. Посочено е, че тази справка не е докладвана на страните, не е приета по делото, направена е от състава след хода на устните състезания пред въззивната инстанция. Според касатора са приети за установени факти и обстоятелства, за които са необходими специални знания без съдът да е изпълнил задължението си по чл.195 ГПК служебно да назначи експертиза. Изложени са и доводи за неправилно тълкуване на процесния договор и спецификацията към него и за необсъждане на доказателствата, събрани по делото. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК са поставени въпросите: 1/ „Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма?“ Твърди се, че обжалваното решение е постановено в отклонение от разрешението, дадено по т.д. № 1282/2011г. на 2 т.о. на ВКС. 2/ „При спор относно недостатък (вещество/елемент) на доставена стока (първичен продукт, който след преработка придобива качеството хранителен такъв) касателно съдържанието й и промяната на характеристиките на продадения продукт, до каква степен и в какъв аспект, може ли съдът да отхвърли иска по чл. 193 и сл. ЗЗД, без да е изслушал експертиза по посочените въпроси?“ Поддържа се, че въззивният съд е разрешил въпроса в противоречие с решението по гр.д. № 1189/ 2022г. на 1 г.о. на ВКС и цитираната в него съдебна практика. 3/ „Може ли въззивният съд да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е събрано ненадлежно?“ поради твърдяно противоречие на обжалвания акт с решението по гр .д. №192/2016г. на 2 г.о. на ВКС. 4/ „ Следва ли съдът да събира доказателства по делото в открито заседание с участието на страните и следва ли да съдейства на страните за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото?“ Касаторът се позовава на противоречие с решението по гр.д. № 120/2010г. на 4 г.о. на ВКС. 5 / „При тълкуване на договорни клаузи следва ли съдът да изследва спорната уговорка с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността?“ поради противоречие с решението по т. д. № 621/2012г. на 1 т.о. на ВКС. 6/ „ Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?“ Сочи се противоречие с решението по гр.д.№ 2150/2017г. на ВКС, 4 г.о. Въведено е и искане за допускане на касационното обжалване поради твърдяна очевидна неправилност на обжалваното решение със съображенията, че въззивният съд приел, че продуктовата спецификация, неразделна част от договора, е задължителна за страните и управителят на ответното дружество е изразил съгласие с нея, но въпреки това, дал „вяра на интернет справка, неясно каква, в която пишело че калиевият сорбат Е202 бил естествен консервант, която противоречи на посоченото в спецификацията, а именно исканият продукт за е натурален, без добавки и примеси“. Същевременно справка на касатора в интернет пък „установила, че Е202 е хранителна добавка, т.е. добавя се допълнително, съответно продуктът губи качеството си на натурален“. Твърди, че е налице логическо противоречие, мотивите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика и почиват на предположения. В писмен отговор „Веста 2020“ ООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на подадената касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По делото е безспорно сключването между страните на 09.03.2023г. на договор за продажба на сушени сливи 20 000 кг. с костилка, реколта 2022г., съгласно продуктова спецификация (каквато независимо от твърдението на ответника - продавач, че не му е била представяна, въззивната инстанция е приела за установено, че е изпратена на електронната му поща). Съгласно издадената фактура от 13.03.2023г. сливите са сорт „Венгерка“. Безспорно е, че 50% от цената на доставката, ведно с цялата стойност на ДДС е заплатена от купувача - ищцовото дружество на 24.03.2023г. Безспорно е и получаването на 05.04.2023г. от купувача на посоченото място на товарене на стоката - Митница Пловдив, където е съхранявано цялото количество сливи, внесени от „Веста 2020г.“ от Узбекистан под режим на митническо складиране и контрол върху изнасяните количества. По делото е установено от свидетелите на самия ищец, че преди сключването на договора от 09.03.2023г., на 17.01.2023г. ищецът е закупил по 100 кг. от два вида различни сорта сушени сливи - „Венгерка“ и „Испанка“, за да избере подходящия за преработвателната си дейност като представители на страните са присъствали в склада в Митница Пловдив, от където е осъществена и доставката на мострите. По делото няма спор, че страните са договорили предметът на доставката по договора от 09.03.2023г. да бъде именно сортът „Венгерка“. Установено е, че след доставката по процесния договор ищецът е извършил лабораторни изследвания, които са установили, че продуктът съдържа консервант - калиев сорбат - протокол за анализ от 06.04.2023г. и протокол от изпитване от 29.05.2023г., за което ответното дружество е било уведомено. На 03.07.2023г. ищецът е уведомил ответника за разваляне на договора и е поискал връщане на платената цена от 65 726.64лв. - главницата, претендирана в настоящото производство. Исковата си претенция ищецът е основал на твърдения, че доставката не съответства на продуктовата спецификация сливите да са натурални (чисти неподправени, без примеси), без консервант, поддържайки, че наличие на консервант не следва да има изобщо, а наличието на такъв консервант - калиев сорбат е установено от лабораторните изследвания и изпитвания. Няма спор, че стоката не е вдигната от ответника и е оставена от ищеца в склад в [населено място]. Въззивната инстанция, сезирана с жалба на ответното дружество, срещу което искът с правно основание чл.55,ал.1, предл. трето ЗЗД за връщане на заплатената част от продажната цена поради неизпълнение на задълженията на купувача в качествен аспект е бил уважен, е преценила като основен спорен и подлежащ на изясняване въпроса, какво е насрещното съвпадение на волята на страните относно качеството на предмета на договора за продажба на посочените вещи - сушени сливи с костилка, за да бъде осъществена преценката, налице ли е неизпълнение на продавача да предаде стока според уговореното качество, обуславящо правото му да развали договора и да иска връщане на заплатената цена. Съставът на апелативния съд е приел, че договорът от 09.03.2023г. не съдържа конкретика относно качеството на стоката, но препраща към продуктовата спецификация. Както се посочи, обоснован е фактическият извод, че приложената към исковата молба спецификация е част от изискванията към доставката, тъй като е изпратена на електронната поща на управителя на ответното дружество. Детайлно е анализирано, че в описаните в 11-те пункта на спецификацията на продукта „сини сливи, с костилка, натурални“, не се съдържа изискване за наличие или липса, съответно допустими количества на елемента „Е202“ или „калиев сорбат“. Въззивната инстанция е отразила в мотивите си, че „калиевият сорбат е естествен консервант /справка в интернет/, но в продуктовата спецификация не се съдържат изисквания към наличие или липса на консервант“. Акцентирано е на обстоятелството, че по делото е приета съдебно-стокова експертиза, която след проверка на мястото, където е оставена за съхранение стоката след развалянето на договора, е установила, че върху част от кашоните, в които е опакована стоката, са поставени етикети, съдържащи обозначение за наличие на калиев сорбат. Изложени са решаващи съображения, основани на установения от свидетелите на ищеца факт, че преди сключването на процесния договор, той е закупил два вида минимални количества сушени сливи, за да избере подходящия за преработвателната си дейност сорт - именно доставеният в изпълнение на процесния договор сорт „Венгерка“, както е описана стоката във фактурата от 13.03.2023г. Изведено е, че така купувачът е имал възможност да изпита стоката, предмет на по-късно сключения договор продажба на 20 тона, и да констатира евентуално несъответствие с въведените от него изисквания преди сключването му. Изрично е посочено, че съгласно показанията на свидетелите на ищеца, на мострите е направена единствено производствена проба за рандемана на продукта след хидратиране, но не и лабораторни изследвания. Анализирано е, че тъй като специалният закон - ТЗ не съдържа правила за продажбата на вещ с недостатъци, ищецът черпи права от разпоредбата на чл.195,ал.1 ЗЗД - да иска обратно продажната цена, реализирайки отговорността на продавача, продал вещ с недостатъци по чл.193 ЗЗД. Даден е отговор, че в хипотеза като процесната - поставени етикети макар и върху част от кашоните, в които е опакована стоката, предмет на продажбата, съдържащи указание за съдържанието на продукта, и същевременно предоставена възможност на купувача да тества стоката, не е налице хипотезата на скрити недостатъци, които да са налице при предаването, но да се проявят по- късно, т.е. не може да се говори за недостатъци, които са се проявили в процеса на използване на вещта. Обоснован е и релевантният за изхода на спора извод, че не се касае и за явни недостатъци, тъй като в никой от документите, съставени преди и по време сключване на договора, не е описано изискване относно качеството на стоката - да не съдържа консервант. Изложено е и решаващото съображение, че ищецът като страна, носеща доказателствената тежест, не е доказал при условията на пълно и главно доказване, дали се касае за вещество/елемент, променящо характеристиките на продадения продукт, до каква степен и в какъв аспект се променят тези характеристики, за да се направи преценка - ако евентуално се касае за недостатък, дали той е съществен, защото законът изисква недостатъкът в отклонение в качеството на вещта, да е съществен. Обосновано е, че при недоказаност дали и доколко се касае за недостатък, намаляващ годността за употреба, недоказани са и предпоставките за възникване на отговорността на продавача по чл.193 от ЗЗД, което от своя страна лишава купувача от правото в по-късен момент да развали договора поради недостатъка, следователно основанието, на което е престирана сумата, не е отпаднало, тъй като липсват предпоставките за разваляне на договорната връзка поради твърдяното от ищеца неизпълнение. Искането за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението на касатора въпроси не може да бъде уважено: Всички те са основани на едно изречение от въззивното решение, констатацията в което не е от значение за изхода на спора. В исковата молба ищецът многократно е заявил, че установеният недостатък в доставените сливи е наличие на „консервант - калиев сорбат“, какъвто е твърдял, че не следва да има изобщо, позовавайки се на спецификацията на продукта „сини сливи, с костилка, натурални“. Съображението на въззивната инстанция, че калиевият сорбат е консервант, не влиза в противоречие с въведените от ищеца твърдения, а от определянето/квалификацията на този продукт като „естествен“ консервант, не са изведени правни аргументи за неоснователност на иска. Поради това виждането и тезата на касатора, че за установяване дали веществото е „естествен“ или друг вид консервант е следвало да бъде служебно назначена специализирана експертиза, няма отношение и значение за изхода на спора. Поставените във връзка със справка в интернет, че калиевият сорбат е „естествен“ консервант въпроси не са обуславящи, а това е задължителна характеристика, която следва да притежава общото основание за осъществяване на факултативния касационен контрол, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Поставените въпроси са хипотетични и разрешаването им не би обусловило различен краен резултат на спора след като касаторът посредством надлежен правен въпрос не засяга съществените изводи на въззивната инстанция за отсъствие на договорка и изискване доставените сушени плодове изобщо да не съдържат консервант. От съществено значение за неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване е обстоятелството, че касаторът поставя въпрос относно необходимостта от събиране на доказателства за обстоятелства, които са в негова доказателствена тежест, каквото е и твърдението във втория въпрос - че наличието на калиевия сорбат води до промяна на характеристиките на доставения продукт и съставлява „недостатък“. Невярно е твърдението, с оглед на което е поставен третият въпрос, че „съдът е основал вътрешното си убеждение“ именно на квалификацията на калиевия сорбат като „естествен“ консервант. Без значение за изхода на спора е четвъртия въпрос, основан на неналична по конкретното дело хипотеза на отказ за съдействие от съда при събиране на доказателства. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по петия въпрос произтича и от обстоятелството, че именно релевантните за спора факти и обстоятелства в обжалваното решение са изведени при коректното тълкуване на договора и преддоговорните отношения относно изискванията към качеството на стоката, отразени в договора и спецификацията. При твърдението си за игнориране от въззивната инстанция на преддоговорни отношения между страните касаторът не коментира правните изводи на състава на апелативния съд, основани на предшестващото сключването на договора закупуване на малки количества - мостри от продукта, който е одобрен от купувача като предмет на процесния договор, изводите, че още при закупуването на пробите купувачът е могъл да установи наличието на вписано върху етикета им съдържание на консервант, както и е имал възможност да извърши лабораторните изследвания, направени едва при доставката по договора за голямото количество от 20 тона. Именно съобразяването с обичаите в практиката и добросъвестността, на които касаторът се позовава в петия въпрос, предпоставят действията, които въззивната инстанция е счела, че са дължими от добрия търговец при закупуване на пробните количества и преди сключването на договора, по който ищецът твърди, че е получил некачествено изпълнение. Съществено за недопускане на касационното обжалване е, че касаторът изобщо не поставя като правен проблем решаващите изводи на въззивната инстанция, че наличието на „калиев сорбат“ в доставените сушени плодове не е „скрит“ недостатък на стоката, съответно на които е правилото, че продавачът не отговаря за недостатъците, които са могли да бъдат известни на купувача при положената грижа на добрия търговец. Обжалващата страна игнорира установения по делото факт, че продуктът по фактурата от 17.01.2023г. и този по процесния договор е идентичен, доколкото цялото количество, с което е разполагал ответникът, е съхранявано в митнически склад под контрол на изтегляните количества. При формулирането на последния въпрос, основан на виждането, че въззивната инстанция не е обсъдила обясненията на управителя на ответното дружеството, касаторът не посочва какви релевантни фактически и правни изводи могат да бъдат изведени от обясненията, дадени по реда на чл.177, ал.1,т.2 ГПК, с които управителят на дружеството - продавач е отрекъл твърденията на купувача, че извънсъдебно е обещавал да върне получената цена на стоката. При отсъствие на въпрос, който да може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването не следва да се обсъжда въведеното към въпросите допълнително основание. Неоснователността на искането за допускане на обжалването на директното основание по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК произтича от несъответствието му с мотивите към обжалвания акт - изводите на съда не могат да бъдат квалифицирани като противоречиви и явно необосновани. Справката, която касаторът е направил, за да установи, че продуктът Е202 е „хранителна добавка, т.е. добавя се допълнително и продуктът губи качеството натурален“, е следвало да предостави на вниманието на въззивната инстанция, която не е била сезирана с произнасяне по това твърдение, от което касаторът неоснователно черпи своите изводи за очевидна необоснованост и логическа противоречивост на изводите в обжалваното решение.