Решение № 15746 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2014 г.

Решение № 15746 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Видеосат Георгиев и Сие - в ликвидация" ООД, подадена чрез процесуалния му представител адв. Иван Няголов, срещу решение № 277 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1008/2013 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 041300846 от 16.07.2013 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) гр. Велико Търново, потвърден с решение № 486 от 25.10.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Велико Търново при Централното управление (ЦУ) на НАП. С обжалваното решение дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски в размер на 3 880.71 лв. Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 ДОПК. Счита, че не са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. Протокол № 1111791 от 21.06.2011 г. неправилно е кредитиран от съда, защото е издаден в нарушение на чл. 50, ал. 2 ДОПК. Той не отразява верни факти, защото в него е посочено, че доказателствата се изземат от "Видеосат Белене" ООД, което е различно дружество от ревизираното лице. Съдът неправилно не е кредитирал заключението на Съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ). Претендира отмяна на решението и постановяване вместо него на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА. Претендира и присъждане на направените разноски по делото. Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Велико Търново е бил РА № 041300846 от 16.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 486 от 25.10.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. РА е издаден в ревизионно производство с предметен обхват - корпоративен данък за 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г., задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на търговеца "Видеосат Георгиев и Сие" ООД. В хода на производството е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК, поради което органът по приходите е определил основа за облагане с корпоративен данък за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. С РА са определени за внасяне корпоративен за данък за 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 92 404.25 лв. и лихва в общ размер на 44 477.26 лв. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от надлежно оправомощени органи. Съдът е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК, даващи основание за определяне на данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правни констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното и на съдебното производства не са достатъчни, за да оборят фактическите констатации в РА. Основният спор по делото се свежда до установяване наличието на действително заплатени такси от абонати на кабелна мрежа на жалбоподателя, техния брой и размер и дали същите отговарят на декларираните от него такива или на тези приети в хода на ревизията, послужили като основание за определяне на допълнителен корпоративен данък. Първоинстанционният съд е приел, че наличието на укрити доходи е установено от иззетия програмен продукт за отчитане на приходите с въведени данни за броя на абонатите и месечните такси, различни от тези, които са декларирани. Тези приходи относно селата Горна Студена и Хаджидимитрово и представените от Община Свищов разрешителни за строеж и удостоверения за въведени в експлоатация главни станции и кабелни мрежи съпоставени с липсата на данни за отчитани приходи в декларираните доходи от тези села налагат извод именно за укрити приходи. По делото е назначена Съдебно - счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е извършило преизчисление на финансовите резултати на ревизираното лице за ревизирания период и лихвите за забава. Вещото лице е дало заключение, че изискванията на Националния счетоводен стандарт (НСС) 18 при осчетоводяване на приходите са спазени. В допълнително заключение на ССЕ, вещото лице е извършено преизчисление на финансовите резултати съобразно броя на абонатите, отразени в подписани с тях договори по години и населени места, като е установило, разлика между декларираните и отчетените приходи за 2006 г., а за останалите години не е установена разлика. Съдът не е кредитирал заключението на ССЕ и допълнителното заключение на ССЕ, защото е приел, че не кореспондира с представените по делото доказателства. Решението е правилно. Оплакването за липса на предпоставки по чл. 122, ал. 1 ДОПК е неоснователно. В доказателствена тежест на приходните органи е да установят наличието на предпоставките, в конкретния случай - на тези по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК. В процесния случай в хода на ревизията е установено, след извършване на обстойна проверка и при съобразяване на дадените обяснения, че счетоводната отчетност на касатора не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството (ЗС) и не могат да се установят конкретни данни за разчети с абонатите и каква част от тях са погасени. Извършени са насрещни проверки на различни телевизии и медийни групи - "БТВ Медия груп" ЕАД, "България Oн Eр" ООД, "Балкан Българска телевизия Евроком - Национална кабелна телевизия" ООД, "Нова броудинг кастинг груп" АД, "Фен Ти Ви" ООД, "Елит медиа груп" ООД, "Пайнер медия" ООД и "Радио Веселина" ЕАД, предоставили лицензни права на касатора да разпространява телевизионни канали. По делото са представени договори, фактури и копия от банкови извлечение за платени от ревизираното лице права в размер на 92 306.89 лв. От представените доказателства е установено, че фактурите не са отразени в счетоводството на ревизираното лице и сумата в размер на 92 306.89 лв. не е отразена като разход. При извършена проверка, обективирана в Протокол № 1201126 от 17.02.2012 г. е установено от архив на програмен продукт за отчитане на приходите данни за броя на абонатите и месечните такси, че отразените там приходи превишават приходите, посочени в годишната данъчна декларация (ГДД). Установено е, че сумите по договорите с абонатите не са осчетоводени по сметка 411 "клиенти" и сметката е без дебитно и кредитно салдо в началото и край на отчетните периоди. От Протокол № 1201127 от 17.02.2012 г. се установява, че ревизираното лице е представило счетоводна отчетност, но същата не дава вярна и точна информация за извършените счетоводни операции. Поради това са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК и органа по приходите правилно е определил основа за облагане с корпоративен данък за процесния период. Основанията за извършване на ревизия по особения ред се потвърждават и от протокол № 1303815 от 2.04.2013 г. По делото са представени издадени от Община Свищов на ревизираното лице разрешителни за строеж и удостоверения за въведени в експлоатация главни станции и кабелни мрежи на територията на общината, в това число за селата Горна Студена и Хаджидимитрово. По време на ревизията, касатора е представил справка за платените такси по години и населени места, но в същата не са посочени получени такси от абонати в селата Горна Студена и Хаджидимитрово. Въз основа на представените доказателства правилно е прието от първоинстанционния съд, че приходите от посочените села не са отчетени в счетоводството на ревизираното лице и това обстоятелство налага извод за укрити приходи. Основателен е доводът на касатора, че Протокол № 1111791 от 21.06.2011 г. неправилно е кредитиран от съда. Протоколът е издаден в нарушение на чл. 50, ал. 2 ДОПК. Освен това в него е посочено, че са извършени действия свързани с фирма "Видеосат Белене" ООД, с адрес по чл. 8 ДОПК: гр. Свищов, ул. "Патриарх Евтимий" № 81. Посоченото дружество е различно юридическо лице, от ревизираното лице, поради което този протокол не следва да се кредитира. Некредитирането му не води до незаконосъобразност на процесния РА, защото по делото има достатъчно други доказателства, от които се установяват предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 4 ДОПК. Въз основа на представените доказателства по делото първоинстанционният съд правилно е приел, че се установява наличието на укрити доходи. Неоснователен е довода на касатора, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал заключението на ССЕ. Съдът правилно не е кредитирал заключението на ССЕ, защото са констатирани множество разминавания в представените доказателства по делото и представените документи пред вещото лице. Налице са разлики в броя на абонатите, които касатора е декларирал и които са отразени в цитираните приложения по основното и допълнително заключение на ССЕ. Касаторът не е успял да докаже на какво се дължат тези разлики и кои от всички данни - декларираните пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или тези по представени на вещото лице индивидуални договори са верни. От представените доказателства по делото е видно, че декларираните от ревизираното лице пред комисията данни за получени приходи по населени места, напълно съответстват на декларираните пред НАП приходи. Освен това месечната такса, която касаторът е декларирал пред КРС за 2006 г. и 2007 г. е в размер на 10 лв., а таксата за същите години по представени от ревизираното лице на вещото лице договори е 12 лв. Поради посочените съществени несъответствия може да се направи извод, че представените документи пред вещото лице са с недостоверна дата и са съставени с оглед производството по делото, поради което първоинстанционният съд правилно не е кредитирал заключението на основната и допълнителна ССЕ. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е обосновано и законосъобразно и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не следва да се присъжда, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размер, съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение