Решение № 3722 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10582/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - касационна жалба, подадена от В. К. Й., чрез адв. С. Найденова и касационна жалба от Факултетния съвет на Факултета по математика и информатика към СУ „Св. Климент Охридски“, представляван от проф. М. С.- декан, чрез юрк. М. Ковачева, срещу решение № 20217/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 11400/2024 г. по описа на Административен съд- София – град (АССГ). Касационният жалбоподател В. К. Й. обжалва съдебното решение, с което е прогласена нищожността на решение на факултетния съвет при Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, обективирано в протокол № 11 от 28.10.2024 г. в частта по т. 2, с която за „главен асистент“ по професионално направление 4.6 информатика и компютърни науки (Софтуерни технологии и програмиране) е избрана д-р В. Й., като неправилно - незаконосъобразно и необосновано. Поддържа неправилност на извода на съда, че решението на факултетния съвет при Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, обективирано в протокол № 11 от 28.10.2024 г. в частта по т. 2 е нищожно, тъй като не отговаря на изискванията за форма на административния акт, като определя изводите на съда в този смисъл за необосновани – направени в противоречие с неоспорени от страните доказателства по делото. Сочи, че посоченото решение е подписано, а преписа от него е заверен. Като необоснован определя и извода на първоинстанционният съд за липсата на решение на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“ за обявяване на конкурса. Иска решението на АССГда бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по тази касационна жалба – П. П. С., чрез адв. Кацева, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й. Развива съображения, че след като представения препис от решението на факултетния съвет при Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, обективирано в протокол № 11 от 28.10.2024 г. е заверено като неподписано за „вярно с оригинала“, това удостоверява по категоричен начин, че и оригинала е неподписан. Акцентира на различното местоположение на подписите в преписите от въпросния протокол с решението, представено в производството пред първата инстанция. Развива и подробни доводи по съществото на спора. Моли за оставяне в сила на решението на първата инстанция. Претендира присъждане на разноски. Касационният жалбоподател Факултетния съвет (ФС) на Факултета по математика и информатика (ФМИ) към СУ „Св. Климент Охридски“, представляван от проф. М. С. - декан, оспорва решението като неправилно и необосновано. Счита, че съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, като в нарушение на разпоредбата на чл. 171 ал. 5 от АПК не е указал на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Сочи, че съдът не указал на ответника да представи решението на Академичния съвет за откриване на конкурсната процедура, както и оригинала на решението на факултетния съвет при Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, обективирано в протокол № 11 от 28.10.2024 г.. Моли решението на АССГ да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Ответникът - П. П. С., чрез адв. Кацева, в писмен отговор оспорва касационната жалба на Факултетния съвет (ФС) на Факултета по математика и информатика към СУ „Св. Климент Охридски“, по съображения, идентични с развитите в писмения отговор срещу касационната жалба на В. К. Й.. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след извършена служебна проверка, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество за основателни. Производството пред първоинстанционният съд е започнало по жалба на П. П. С. срещу решение на Факултетния съвет при Факултета по математика и информатика към СУ „Св. Климент Охридски“ по протокол № 11 от 28.10.2024 г. в частта по т. 2, с искане за отмяната му. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че конкурса за избор на „главен асистент“ по професионално направление 4.6 Информатика и компютърни науки (Софтуерни технологии и програмиране) за нуждите на ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“ е обявен в Държавен вестник, бр. 55 от 28.06.2024 г. Със заповед № РД-38 550/22.08.2024 г. на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“, на основание чл. 4 и чл. 20 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от ППЗРАСРБ, чл. 100, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ „Св. Климент Охридски“ (Правилника) и решение на ФС на ФМИ от 08.07.2024 г., било определено научно жури за провеждане на така обявения конкурс. Със заповед № РД-38 549/22.08.2024 г. на ректора, на основание чл. 48, ал. 2 от ППЗРАСРБ и чл. 101, ал. 2 от Правилника била назначена комисия, която да разгледа документите и да състави протокол за допускането или недопускането на кандидатите в конкурса. На проведено заседание на комисията на 29.08.2024 г. било взето решение за допускане до участие в конкурса на подалите документи двама кандидати – д-р П. П. С. и д-р В. К. Й.. На 03.09.2024 г. се е състояло първото заседание на научното жури, на което бил избран негов председател, одобрен конспект, съответстващ на обявения конкурс, както и били разгледани, подадените от кандидатите документи, за които е прието, че отговарят на минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 и ал. 3 от ЗРАСРБ и допълнителните изисквания на СУ „Св. Св. Климент Охридски “. На 01.10.2024 г. се е провело заключително заседание на научното жури, на което участниците в конкурса представили презентациите си на избрана от тях тема от конспекта; били им задавани въпроси, както и представени изготвените от членовете на журито мотивирани оценки за всеки един от кандидатите и взето решение за класиране на кандидатите. Членовете на научното жури направили мотивирано предложение до ФС на ФМИ, кандидатите за длъжността „главен асистент“ по професионално направление 4.6 да бъдат класирани по следния ред: 1. Д-р В. К. Й..; 2. Д-р П. П. С.. Във ФС на ФМИ е представен доклад от председателя на научното жури. На 28.10.2024 г. се е провело заседание на ФС на ФМИ, резултатите от което били обективирани в протокол № 11. По точка втора от дневния ред на заседанието бил обсъден и проведен избор на главен асистент по професионално направление 4.6 Информатика и компютърни науки, като с 16 гласа „ДА“, 0 гласа „НЕ“ и 1 глас „въздържал се“ ФС решил да избере д-р В. К. Й.. При тези фактически установявания и с оглед приложимата правна уредба за провеждане на конкурс и избор на академичната длъжност „главен асистент“, първоинстанционният съд от правна страна е приел, че решението по т. 2 от протокол № 11/28.10.2024 г., с което за „главен асистент“ по професионално направление 4.6 Информатика и компютърни науки и програмиране) е избрана д-р В. К. Й. е взето от компетентен орган, но не отговаря на изискванията за форма на индивидуалния административен акт по чл. 59 ал. 2 от АПК. Съдът е посочил е, че доколкото за актовете на факултетния съвет няма особени правила, се прилагат правилата на АПК. Решенията на ФС на университетите за избор на лице за академичната длъжност "главен асистент" трябва да бъдат в писмена форма и да съдържат всички задължителни реквизити. Съдът приел, че приложеното по административната преписка копие от протокол № 11/28.10.2024 г. от заседание на ФС (л. 29-38 от адм. д. 11400/2024г.) не е подписано, нито от зам. декана на ФМИ, нито от секретаря на факултетния съвет, както и не е положен съответният печат. При така установеното съдът е направил извод, че когато административният акт е издаден от колективен орган, актът следва да бъде подписан от председателя му или от негов заместник – чл. 59 ал. 2 т. 8 АПК. Установил, че представеното копие на документа е с положен печат „вярно с оригинала“ и подпис за тази заверка, от което извел извод, че самия оригинал на акта изглежда по този начин – без подписи и печат на издателя му. Съдът е приел, че представеното в съдебно заседание на 10.02.2025 г. подписан и подпечатан препис от протокол № 11/28.10.2024 г. (л. 213-214), не може да преодолее липсата на тези реквизити в оспорения акт, тъй като валидността на акта се преценява към момента на неговото издаване, а посоченото препис (извлечение) от същия е изготвено впоследствие – за нуждите на съдебното производство. Като неподписан административният акт не може да породи предвидените в него правни последици, поради което прогласил нищожността на акта. Първоинстанционният съд изложил и мотиви, че е допуснато нарушение на процедурните правила, регламентиращи провеждането на конкурса за главен асистент. Съгласно чл. 3 ал. 1 от ЗРАСРБ, процедурите за заемане на академични длъжности се откриват с решение на висшето училище или научната организация за провеждане на конкурс – а именно – с решение на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“ за провеждане на конкурс по предложение на първичното звено и факултетния съвет. Липсата по делото на такова решение на Академичния съвет по предложение на ФС на ФМИ съдът приел за съществено нарушение на административно-производствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Решението е неправилно. За да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да бъде пречка актът да породи целените правни последици. Нищожни са актовете, издадени от некомпетентен орган, както и тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно-производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 8 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В настоящия случай, при изпращането на административната преписка в съда е представен заверен препис от Протокол № 11 от заседание на ФС на ФМИ, проведено на 28.10.2024г. (л.29-38 от адм.д.11400/2024г.), който не съдържа подписи на заместник декан на ФМИ и на секретар на ФС. В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 10.02.2025г., процесуалният представител на ФС на ФМИ представил и е приет като доказателство, заверен за „вярно с оригинала“, подписан от заместник декан на ФМИ и от секретар на ФС протокол от заседанието на ФС на ФМИ с обжалваното решение ( л.213-214 от адм.д.№11400/2024г.). Представеният документ не е оспорен от насрещната страна. Констатациите на решаващият съд в обжалваното решение, че липсват подписи в Протокол № 11 от заседание на ФС на ФМИ, проведено на 28.10.2024г., са необосновани. Съдът не е съобразил, че с административната преписка е представен отпечатан за тази цел екземпляр от въпросния протокол, който поради този му начин на техническо изготвяне, не е подписан, като поставената заверка „вярно с оригинала“ е счетена за достатъчна за валидността му. Този пропуск в съдържанието на административната преписка е коригиран в първото открито съдебно заседание, с представянето на копие от Протокол № 11 от заседание на ФС на ФМИ, проведено на 28.10.2024г., подписан от заместник декан на ФМИ и на секретар на ФС, с положен кръгъл печат на Факултет по математика и информатика при СУ „Свети Климент Охридски“. Наличието на неподписано копие от оспорения протокол с решението на ФС на ФМИ не прави решението недействително. Приетия като доказателство подписан протокол с решението на ФС на ФМИ от 28.10.2024г. обосновава извод, че административният акт има съдържанието по чл.59 ал.2 т.8 от АПК, представлява действителен акт и първоинстанционният съд е следвало да извърши проверка за законосъобразността му, съобразно доводите в сезиращата съда жалба и на всички основания по чл.146 от АПК. Съгласно чл. 171, ал. 5 АПК, съдът съдейства на страните, като им указва за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Наличието на решение на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“ за обявяване на конкурса не е било спорно по делото. При установяванията на АССГ, че в Държавен вестник, бр. 55 от 28.06.2024 г. е бил обявен конкурс за избор на „главен асистент“ по професионално направление 4.6 Информатика и компютърни науки (Софтуерни технологии и програмиране) за нуждите на ФМИ на СУ „Св. Климент Охридски“, и констатацията за липса на доказателства за обявяването на конкурса по съответния ред, съдът е следвало да укаже на страната представяне на доказателство за това обстоятелство. Като не е изпълнил задължението си по чл. 171 ал. 5 от АПК и не е събрал относимите доказателства за преценка наличието или липсата на такова решение първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Решението за обявяване на конкурса по т.3 от заседанието на Академичния съвет на СУ „Св. Климент Охридски“ по Протокол №13/05.06.2024г. е представено пред касационната инстанция с касационната жалба на ФС на ФМИ, но при забраната за нови фактически установявания по чл.220 от АПК, това доказателство следва да бъде ценено от първата инстанция при новото разглеждане на делото. В обжалваното решение не са изложени мотиви за материалната законосъобразност на оспорения акт. Липсата на мотиви препятства настоящата инстанция да извърши касационен контрол за правилност на постановеното решение и е основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се извърши проверка за законосъобразността на решение на факултетния съвет при Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“, обективирано в протокол № 11 от 28.10.2024 г., в частта по т. 2, с която за „главен асистент“ по професионално направление 4.6 информатика и компютърни науки (Софтуерни технологии и програмиране) е избрана д-р В. Й., по реда на чл. 168 ал. 1 от АПК и на основанията, визирани в чл. 146 от АПК. По исканията за присъждане на разноски за настоящата инстанция произнасяне дължи първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал.1, от АПК, Върховният административен съд състав на пето отделение