Определение № 2880 от 19.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1192/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по КЖ от процесуалния пълномощник на И. Р. ЕГН: ••••••••••срещу решение № 17 / 12.01.2026 г- на Апелативен съд-Пловдив по в.т.д. № 224/2025, с което е потвърдено решение № 95/26.02.25 г., постановено по т.д. № 286/23 г. на ОС Пловдив, с което е бил отхвърлен предявеният от същата против „ЗД ЕВРОИНС“ АД ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на нейния брат И. И. Р., настъпила при ПТП на 27.05.2018 г. осъществено на територията на Кралство Испания, причинено от И. Й. Р. при управление на лек автомобил „Мазда 5“ рег. [рег.номер на МПС], изразяващи се в скръб, душевни болки и страдания, ведно с обезщетение за забава от 27.05.2021 г. до окончателното плащане. Един от касационните доводи е свързан с приложимото право (българското или испанското), определимо при условията на чл. 4, пар. 1-3 от Регламент (ЕО) 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим IІ). С определение от 18.02.2026 г., постановено по к.т.д. № 1674/2025 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. (образувано във връзка с претенции, произтичащи от същото пътно-транспортно произшествие), на основание чл. 629 ГПК е отправено запитване до СЕС за тълкуване на чл. 4 от Регламента по следните въпроси: 1. Разпоредбата на чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), предвиждаща изключение от общия принцип за приложимото право към задължения, произтичащи от непозволено увреждане, уреден в чл. 4, пар. 1 от същия регламент, следва ли да остане неприложена при предявен пряк иск на увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на негов близък срещу застраховател на "Гражданската отговорност" при използване на моторни превозни средства, в случай че държавата, в която е настъпила вредата, е и държавата на правото, което е приложимо към договора за застраховка, и на правото, което урежда правилата за безопасност в случай на пътнотранспортно произшествие? 2. Разпоредбата на чл. 4, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II") допуска ли дерогация на приложимото съгласно чл. 4, пар. 2 от същия регламент право на държавата по обичайното местопребиваване на лицето, чиято отговорност се търси, и на увреденото лице при предявен пряк иск на увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на негов близък срещу застраховател на "Гражданската отговорност" при използване на моторни превозни средства при по-тясна връзка с правото на друга държава, основана на обстоятелството, че договорът за застраховка е сключен със застраховател с обичайно местопребиваване в друга държава за превозно средство с регистрация в тази държава и пътнотранспортното произшествие е настъпило също в тази държава? Може ли да се прецени тази по-тясна връзка като явна по смисъла на чл. 4, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II"), след като от обстоятелствата следва, че по отношение на застрахователния договор и на правилата за безопасност ще се прилага правото на една и съща държава и това е правото на държавата, в която е настъпила вредата? 3. Как следва да се тълкува употребеното в чл. 4, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения ("Рим II") понятие "увреденото лице", чието обичайно местопребиваване към момента на настъпване на вредата евентуално би било от значение за определяне на приложимото право, ако тази разпоредба е приложима при пряк иск на това увредено лице за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на негов близък, предявен срещу застраховател на "Гражданската отговорност" при използване на моторни превозни средства – според обичайното местопребиваване на това увредено лице или според обичайното местопребиваване към момента на настъпване на вредата на пострадалото лице (починало при пътнотранспортното произшествие)? По отправеното запитване е образувано дело С-137/26. От данните по настоящото дело може да се заключи, че за крайното решение по спора ще е релевантно какво е действителното съдържание на горепосочените разпоредби, предмет на отправените искания пред СЕС. Това налага производството по делото да бъде спряно на основание чл. 631, ал. 1 ГПК, за да бъде съобразено задължителното им съгласно чл. 633 ГПК тълкуване, ако такова бъде дадено по образуваните пред СЕС дела. Така мотивиран и на основание чл. 631, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,