Определение № 199 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 185/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. вр. чл. 213а, ал. 7 АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на община Пазарджик против определение № 4631 от 04.12.2024 г., постановено по адм. д. № 1169/2024 г., по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което частната жалба на кмета на община Пазарджик против определение № 4393 от 18.11.2024 г., постановено по делото, е оставена без разглеждане. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С определение № 4393 от 18.11.2024 г., постановено по делото, съдът отменя заповед № 883/30.04.2024 г. на кмета на община Пазарджик, с която е спряно административното производство, образувано по искане на „Риал Стейтс“ ЕООД от 18.03.2024 г., за разрешаване изработване проект на ПУП за промяна на предназначението на ПИ с идентификатори 00571.15.1 и 00571.15.3 по КККР на с. Априлци. Срещу това определение е депозирана частна жалба от кмета на община Пазарджик. С обжалваното в настоящото производство определение съдът оставя без разглеждане частната жалба, като се позовава на Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на І и ІІ колегия на Върховния административен съд и прави извод за нейната недопустимост. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че определение № 4393 от 18.11.2024 г., постановено по делото, не подлежи на обжалване. С оспореният пред първоинстанция съд административен акт е спряно административното производство, образувано по искане за разрешаване изработване на ПУП за два поземлени имота. Съгласно правилото на чл. 54, ал. 5 АПК актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. Следователно предмет на обжалване на върната частна жалба е съдебен акт, постановен в производство по чл. 200, ал. 1 АПК съгласно препращащата норма на чл. 54, ал. 5 АПК. Актът на съда, съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство, какъвто административния орган не е. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и приетото решение № 2 от 24.03.2021 г. по т.д.№10/2019г. на ОСС на колегиите на Върховния административен съд. Ето защо като прави извод за недопустимост на частната жалба първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,