Определение № 297 от 04.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 412/2026 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 1 от НПК. Производството по НОХД №75/2026 г. е било образувано в Районен съд - Попово по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите П. Р. Д. и И. Т. А. за извършени престъпления по чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 НК. С разпореждане №74 от 29.04.2026 г. съдебното производство по делото е прекратено и то е изпратено на ВКС с предложение за промяна на местната подсъдност, като се предлага да бъде определен да разгледа делото Софийски районен съд. В мотивната част на определението е отразено, че двамата подсъдими и седем от общо девет свидетели живеят в гр. София, а един от останалите е с адрес за призоваване в гр. Разлог. Моли да бъде отчетено, че пътуването на подсъдимите и тези свидетели с оглед участието им в съдебното производство би оскъпило и затруднило процеса, поради което и с оглед постигането на процесуална икономия се предлага делото да бъде разгледано в Софийски районен съд. По същество искането е основателно. Касационната инстанция приема, че разпоредбата на чл. 43, т. 1 НПК цели разглеждането на делото в разумен срок и намаляване затрудненията на участниците в наказателния процес, свързани с придвижването им до местно компетентния съд. В този случай подсъдимите и осем от свидетелите са с местоживеене в гр. София или в населено място - гр. Разлог, което е значително по- близко до столицата в сравнение с гр. Попово. Разглеждането на делото от Районен съд - Попово (където е мястото на извършване на престъплението) се явява неоправдано, тъй като би създало затруднения за страните и участниците в процеса. Необходимостта от процесуална икономия, свързана от една страна с бързина на производството, а от друга- с възможно най- малък разход на време и средства, предпоставя разглеждането на делото да се осъществи от Софийски районен съд. Не на последно място трябва да се отбележи и това, че касационната инстанция веднъж вече се е произнесла по сходно искане за същото производство и прекратяването на съдебното производство от съдия при СРС на основание чл.42, ал.2 НПК само защото по делото е внесен нов обвинителен акт е било ако не незаконосъобразно, то процесуално неоправдано. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение