Решение № 7760 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14873/2013 г.

Решение № 7760 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14873/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по 2 касационни жалби: 1. на Димитра Иванова Стоянова и 2. на Анна Методиева Стоянова и Георги Ценков Стоянов, всички от София против решение от 18.06.2009 г. по адм. дело № 865/2003 г. по описа на Софийски градски съд.

В първата касационна жалба се излага принципно несъгласие с решението, без негови конкретни пороци, които да съставляват касационни основания.

Във втората касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответницата Еленка Иванова Маджарова взема становище за основателност на жалбата и неправилност на решението.

Останалите ответници не вземат становище по допустимостта и основателността на касационните жалби.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите.

Върховният административен съд, състав на второ отделение по допустимостта на жалбите намира следното:

1. Жалбата на Димитра Иванова Стоянова е недопустима-тя не е оспорващ заповедта и е конституирана като заинтересувана страна по делото. Дори да е собственик или носител на вещни права върху имот, предмет на оспорения план, решението, с което се отхвърлят жалби на други лица срещу акта за одобряване на ПУП, не е неблагоприятно за нея и тя няма право на касационно оспорване. При евентуално уважаване на жалбите оспореният ПУП следва да бъде отменен само по отношение на имотите, за които е обжалван, а не изцяло. Правен интерес за оспорването може да се обоснове само от притежаването на вещни права върху конкретен имот.

1. Жалбата на Анна Методиева Стоянова и Георги Ценков Стоянов е допустима срещу решението в частта му, с която се отхвърля тяхната жалба против заповед № РД-09-50-553/30.09.1999 г. на гл. архитект на СО, с която е одобрен ЗРКП на м. "Христо Ботев", София, като в частта за регулацията се предвижда трасе на градска магистрала 1-Б клас с посока Подуене-Аерогара. Касаторите Анна и Георги Стоянови са собственици на ПИ 529 по кад. л. № 365, м. "Христо Ботев", който е предмет на оспорения план и оспорването им е допустимо само относно техния имот. В останалата част касационната им жалба е недопустима.

Съдебното производството по разглеждане на жалбите е образувано при действието на ЗАП (отм.) и е приключило пред първата инстанция по "досегашния ред", съгласно § 4 ПЗР АПК, а това е редът по ЗАП (отм.) Касационната жалба е подадена в срок и при наличие на правен интерес, при което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.) съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в установената форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

За да отхвърли подадената жалба решаващият съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в установената писмена форма, съгласно чл. 15 ЗАП (отм.) Правилно този извод е обоснован с мотиви, че компетентността на главния архитект е санирана на основанието, в срока и по процедурата, предписани в § 187 ПЗР ЗИД ЗУТ /ДВ, бр. 63/2003 г./

Необоснован със събраните по делото доказателства обаче е другият извод на съда за липса на друго техническо решение за изместване на магистралния път. Липсват доказателства относими към преценката за възможните начини за процедиране и избора на по-благоприятните и най-икономично осъществимите. СТЕ е проведена само по отношение на ПИ 531, като заключението автоматично е отнесено и към имота на касаторите, което е неправилно. Извън констатацията за неприложимост на Наредба № 2/29.06.2004 г., по тяхната жалба фактически липсват мотиви.

Липсата на мотиви и непровереният в пълен обем съдебен контрол за законосъобразност на акта според изискванията по чл. 41, ал. 3 ЗАП обективират нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е съществено, поради неустановяване на относимите към спора факти и е основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. При него следва да се изяснят факти относно спазване на административнопроизводствените правила и материалните изисквания (ЗТСУ (отм.), ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5 ПНТСУ (отм.) при издаване на обжалваната заповед, степента и начина на засягане на ПИ 529.

При този изход на делото разноските следва да се присъдят с крайния съдебен акт.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,