Чл. 41 ЗАП

§ 23. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11, 60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60, 71 и 108 от 2020 г., бр. 21, 22 и 23 от 2021 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 67 и 88 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г. и бр. 64 от 2025 г.) се създава чл. 106б: „Чл. 106б. За преустановяване на публикуването на незаконно съдържание, отнасящо се до възмездно посредничество или до възмездно предлагане на обществен превоз на пътници или товари, превози на болни и ранени, превози по чл. 24е или таксиметрови превози на пътници без лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, …

Параграф единствен. В чл. 22 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „линии“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на тези по ал. la“. 2. Създава се ал. 1а: „(1а) Превозвачите, извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, които свързват едно или повече населени места от община с административен център, намиращ се извън нейната територия, с административния й център, който се намира в друга община, спазват утвърденото маршрутно разписание с определените в него автоспирки, като могат да ползват и автогари срещу заплащане.“