Решение № 147 от 7.4.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 2341/2004 г.

Производството е по чл.138 ЗТСУ /отм./ във вр.§ 6 ал.3 от ПР на ЗУТ вр. чл.33 – 45 ЗАП /отм./. Образувано е по жалб а на Р.Н.Г. и А.С.Г. ••• срещу заповед №РД-09-50-337 от 23.06.1997 г на гл.архитект на С., с ко я то е одобрен ЗРП на м.М.П. с нанесени корекции със зелен цвят; и регулационен и кадастрален план на м.М.П. в граници: ул.357, ул.П. ••• М. по черните, червени и сини линии, цифри, и нанесени корекции; в частта, в която уличната регулация засяга имот №786 кв.68 по плана на м.М.П. /ул.Б.С. и ул.С./. Излагат се доводи за незаконосъобразност на предвидено разширяване на ул.Б.С. и ул.С., при което се засяга голяма част от имота. Ответникът СО-главен архитект на С. счита жалбата за неоснователна. Представителят на СГП счита жалбата за неоснователна. Заинтересованата стран и Т.С.Г. счита жалбата за основателна. Заинтересован ите стран и Ц.Д.Б., С.Д.Б., Н.В.В., Д.Д.Д., Л.Д.Й., П.В.Н., Г.Н.Н., Л.Н.В., Н.Г.Б., В.В.И.Ц.А.Б., А.М.Б. и Р.Н.Х. не вземат становище по жалбата. Софийски градски съд, ІІІ „Б” състав съвещание, като взе предвид събраните доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност съобразно чл.188 ГПК /отм./ както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателите и заинтересованата страна Т.Г. представят документи за собственост за имот №786 кв.68 по плана на м.М.П. - нотар.акт №98 том VII нотар.дело №1126 от 10.03.1988 г, нотар.акт № •• том XIV нотар.дело №2782/92 г и нотар.акт №12 том II нотар.дело №196/2005 г на нотариус №259. Обжалваната заповед е обнародвана в ДВ бр.58 от 22.07.1997 г. С приложеното по делото решение №85 от 06.08.2003 г на СОС, обнародвано в ДВ бр.78 /2003 г, СОС е потвърдил на основание § 187 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ процесната заповед. С протокол на ГАГК от 0 3. 06. 1997 г т.5 са разгледани възражения по процесните планове. В о.с.з на 02.11.2010 г по молба на присъствалите А.Г. и Т.Г. е допусната съдебно-техническа експертиза; като е даден 14-дневен срок за внасяне на депозита. До последното о.с.з на 05.04.2011 г депозитът за СТЕ не е внесен, поради което същата е заличена. С оглед установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Жалбата е допустима. Обжалваната заповед е обнародвана в ДВ бр.58 от 22.07.1997 г. Следователно жалбата от 24.07.1997 г е подадена в 14-дневния срок по чл.138 ЗТСУ /отм./ във вр.чл.37 ЗАП /отм./. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. При проверката по реда на чл.41, ал.3 ЗАП /отм./, съдът счита, че обжалваният индивидуален административен акт е потвърден по реда на § 187 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ от компетентен орган /СОС/. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и без да са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Неподкрепени с доказателства са твърденията на жалбоподателите за предвидено незаконосъобразно разширяване на ул.Б.С. и ул.С., при което се засяга голяма част от имота им. Допуснатата СТЕ е заличена по вина на жалбоподателите, които не са внесли определения депозит. Не е установена и не се твърди друга незаконосъобразност на обжалвания акт. Следва да се отбележи, че в ЗТСУ /отм./ няма ограничение и фиксиран процент при разширяване на съществуващи улици, а по представената скица не се констатира засягане на законни жилищни постройки. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, СЪДЪТ