Определение № 12007 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10409/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Л., подадена чрез съпруга и пълномощник Г. Т. Л. срещу разпореждане № 10361/02.10.2024 г. на председателя на Първо отделение, постановено по адм. дело № 8869/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставена без разглеждане частна жалба и производството по делото е прекратено. При подробно изложение на фактическата обстановка по съществото на правния спор се претендира отмяна на разпореждането. Ответникът по частната жалба - директорът на ТД на НАП – София не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното разпореждане, постановено на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 231 от АПК, е оставена без разглеждане частна жалба на Т. против протоколно определение от 18.03.2024 г. на Административен съд - София – град, постановено по адм. дело № 6105/2023 г., с което е даден ход на делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното протоколно определение не попада в обхвата на чл. 229, ал. 1 от АПК, тъй като с него не се прегражда производството, нито е предвидено обжалването му. Обжалваното определение е правилно постановено. Както правило е посочил председателят на Първо отделение, протоколното определение, посочено по - горе, с което е даден ход на делото, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на обжалване, посочени в чл. 229 АПК. Това означава, че определенията, с които съдът дава ход на делото, дава указания на страните за изразяване на становища, за събиране на доказателства и др. не са преграждащи хода на делото определения и затова не подлежат на съдебен контрол от по – горната съдебна инстанция. Процесното определение, постановено в съдебно заседание от първоинстанционния съд не прегражда хода на съдебното производство на разглежданото дело пред Административен съд – София – град, и съобразно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК не подлежи на инстанционен контрол. Следва да се посочи и, че по отношение на това определение не е налице предвидена в закона изрична възможност за обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК, при което правилно съдът е оставил частната жалба без разглеждане при наличието на основание по чл. 215, т. 4 АПК. Законосъобразността на така постановеното определение може да бъде проверена само в производството по обжалване на съдебния акт по съществото на спора, ако такова бъде постановено от първостепенния съд. Обжалваното определение не подлежи на обжалване и в частта, в която искането на страната за отвод на съдебния състав е отхвърлено. Основанията за отвод и процедурата по отвод на съдебен състав са регламентирани в чл. 22 и чл. 23 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК и в същите не е предвиден ред за обжалването им. Предвид изложеното обжалваното разпореждане е правилно постановено и не са налице основания за неговата отмяна, поради което на основание чл. 213а, ал. 7 във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение