Решение № 5062 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 779/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Ф. Ф. срещу Решение № 35724/30.10.2025г. по адм. д. № 7822/2025г. на Административен съд- София-град, с което е отхвърлено оспорването против отказ на кмета на община Поморие, обективиран в писмо изх. № 94Д-3257-1 от 04.07.2025 г. за дерегистриране по постоянен и настоящ адрес на децата В. Д. Ф. и Е. Д. Ф.. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 от АПК. Намира, че изводите на съда за обстоятелства, които имат значение за решаване на спора не съответстват на събраните по делото доказателства. Счита, че са нарушени материално правните разпоредби на чл. 92, ал. 2 и ал. 3 и чл. 96, ал. 2 и ал. 3 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл. 123 от Семейния кодекс (СК). Иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът Кмет на Община Поморие чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответницата И. Р. Ф., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваните части от решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Налице са процесуалните предпоставки за допустимост на касационната жалба. Производството пред Административен съд София-град е започнало по оспорване на Д. Ф. Ф. срещу писмо изх. № 94Д-3257-1 от 04.07.2025 г. на кмета на община Поморие, издадено в отговор на искане от 09.06.2025г. за проверка относно адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес в гр. Поморие на децата В. Д. Ф. и Е. Д. Ф.. В писмото е посочено, че комисия, назначена със заповед № РД-16-967/16.06.2025г. е извършила проверка на основание чл. 99б ЗГР вр. чл. 92 ЗГР и с протокол от 30.06.2025г. е взела решение децата да не бъдат дерегистрирани, тъй като не са налице нарушения на закона. Съдът е установил от фактическа страна, че на 03.06.2025 г. бабата на децата и същевременно майка на И. Ф., упълномощена от последната с нотариално заверено пълномощно е подала адресни карти за настоящ адрес и заявление за постоянен адрес за В. и Е. Ф.. След извършена справка и проверка е установено, че бабата е собственик на имота, за който са подадени адресните карти и заявленията за настоящ и постоянен адрес, а децата пребивават на адреса. Комисията е приела, че майката на децата, като техен законен представител с предвидената в чл.129 от Семейния кодекс /СК/ представителна власт е заявила пред компетентен орган за тях настоящ и постоянен адрес и след дължимата проверка на обстоятелствата по чл.92 от ЗГР регистрацията е извършена. Посочено е, че адресната регистрация отразява действителното място на живеене, съответно на вписване в регистъра на населението. Протоколът е подписан от всички членове на комисията и въз основа на него е издадено посоченото писмо. При така установената фактическа обстановка, съдът е установил от правна страна, че отказът е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при спазване на процесуалните правила, изискванията за форма на акта и материалния закон и в съответствие с неговата цел. Съдът се е позовал на нормата на чл. 95, ал. 1 и ал.3 от ЗГР и чл.129 СК и преценил, че за да бъде извършена гражданската регистрация е достатъчно единият от двамата законни представители на малолетните да извърши действия по представителството им, което е в съответствие с правилото по чл.129, ал.1 от СК, че всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете. Изложени са съображения, че адресната регистрация не е предпоставка за дължимото според чл.126,ал. 1 от СК съвместно живеене на родителите и ненавършилите пълнолетие деца, а отразява действителното място на живеене на децата, спрямо които, като негови адресати, тя има своите последици. По тези съображения оспорването е отхвърлено. Решението е недопустимо. Настоящият състав споделя извода на съда, че актовете на органите по гражданска регистрация, включително във връзка с промяна на постоянен и настоящ адрес, както и тези по чл.99б ЗГР, подлежат на оспорване от заинтересованите лица, включително от всеки от родителите и децата, когато се касае за промяна на адрес на деца. Независимо че проблемите на режима и упражняването на родителски права не са в предмета на административното право, а възникналите между родителите спорове подлежат на разрешаване в предвидените в СК производства, промяната на постоянен и настоящ адрес е акт на администрацията по смисъла на § 1, т.2 ДР АПК, който е от естество да засегне права и интереси и подлежи на оспорване, като съдът е длъжен да провери акта на всички основания по чл.146 АПК, а в случая и като съобрази най-добрия интерес на децата, по смисъла на Закона за закрила на детето и Конвенцията за закрила на детето, както и прогласеното от чл.8 от Европейската конвенция за защита правата на човека право на личен и семеен живот. Упражняването на родителски права не е предмет на административното право, но адресната регистрация е и всички актове и действия във връзка с нея подлежат на контрол от съда по оспорване от страна на заинтересовано лице, каквото може да бъде всяко дете или всеки от неговите родители, стига те да не са лишени от родителски права. Решението обаче е постановено при нарушение на чл. 154, ал.1 вр. чл.153, ал.1 АПК. Административният акт и съдебното решение пряко засягат правата и интересите на малолетните деца, които е следвало служебно да бъдат конституирани в процеса като заинтересовани лица. Обстоятелството, че родителите им са страни по делото, не променя тази необходимост, тъй като децата са самостоятелни субекти на правото, макар и недееспособни, а и особено предвид обстоятелството, че интересите на родителите са очевидно противоречиви. И двамата родители са конституирани в процеса в собственото си качество, като майката е конституирана след като сама е поискала това. Макар в съдебното решение да е посочено, че тя действа като законен представител на малолетните деца, последните не са конституирани и не са призовавани в процеса, включително чрез своята майка. Постановяването на съдебно решение без участието на заинтересовани страни води до недопустимостта му и налага обезсилването му и връщане за ново разглеждане на делото. Освен това, противоречието в интересите на двамата родители и неяснотата относно това какъв е най-добрият интерес на децата налага да им бъде назначен особен представител, съгласно чл. 29, ал.4 ГПК вр. чл. 144 АПК. Представителството им от който и да е от родителите в съдебния процес при установените противоречиви интереси между тях би довело до липса на процесуална предпоставка за допустимост на процеса. Допуснати са и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът не може да се произнесе по съществото на спора без да съобрази изискванията на Закона за закрила на детето. Съгласно чл. 15, ал. 6 от закона, при всяко дело съдът уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която е длъжна да изпрати представител или да представи социален доклад. Съдът следва да съобрази и нормите на чл.15, ал.1 и ал.3 от закона, като събере служебно необходимата информация във връзка със защита на най-добрия интерес на децата и прецени необходимо ли е те да бъдат изслушани. По тези съображения, след обезсилване на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане, следва да бъде съобразено извършването на посочените съдопроизводствени действия и да се постанови съдебно решение с участие на всички заинтересовани страни и при спазване изискванията на посочените в мотивите нормативни актове. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение