Определение № 1064 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Т. против решение № 113 от 13.05.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 291 по описа за 2022 г. на Кюстендилския окръжен съд, I-ви състав, с което е потвърдено решение № 331 от 16.05.2021 г. по гр. д. № 195 по описа за 2022 г. на Кюстендилския районен съд. С първоинстанционното решение упражняването на родителските права върху малолетното дете Г. С. Т. и местоживеенето са предоставени на майката К. В. П., като е определен режим на лични контакти с бащата С. С. Т., който е осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 220 лв. Касаторът твърди, че решението на Кюстендилския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.2, пр. 3-то от ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответницата по касационната жалба К. В. П. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 1200 лв. разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Производството е образувано по искане на С. С. Т. основание чл.127, ал.2 от СК да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Г. С. Т., местоживеенето му да бъде определено при него, като бъдат определени режим на лични отношения на майката К. В. П. с детето и дължимата от нея месечна издръжка. Посочил е, че с ответницата живели заедно от 2018 г. до 01.8.2021 г., когато тя е напуснала жилището им и е оставила детето при ищеца. От този момент и понастоящем той полага грижи за сина им. В отговора на исковата молба К. П. е заявила, че от раждането на детето до 2021 г. тя се е грижила за него и е заявила насрещна претенция с правно основание чл.127, ал.2 от СК. Първостепенният съд, като е съобразил критериите, посочени в ППВС №1/12.XI.1974 г., е предоставил упражняването на родителските права на майката, определил е режима на лични контакти на бащата с детето и го е осъдил да заплаща месечна издръжка в размер на 220 лв. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е приел, че спорът във въззивното производство се свежда до преценката на отражението на преместването на детето Г. при неговата майка, след като в определен период, за около 21 месеца, детето е живяло при баща си, тъй като след скандал между родителите майката е напуснала жилището. Съдът е съобразил, че в Декларация за правата на детето – провъзгласена с резолюция 1386(ХІV) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. – в Принцип 6, е постановено, че детето за пълното и хармонично развитие на своята личност се нуждае от любов и разбиране. То, когато е възможно, ще расте под грижата и отговорността на своите родители и във всеки случай в атмосфера на любов и морална и материална сигурност; малолетно дете, освен при изключителни обстоятелства, няма да бъде отделяно от неговата майка. Позовал се е и на т.IIж от ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., в която е указано, че възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето, както и че могат да задоволят жилищните му нужди. Майката разполага с жилищен етаж от къща, на който живее с нейните родители, брат й и дъщеря й от друг брак, родена през 2014 г., като за двете деца и майката е обособено едно помещение. Майката не предоставя издръжка на детето. Бащата живее на самостоятелен етаж от къща. Страните общуват помежду си по въпроси, свързани със сина им. Бащата не възпрепятства срещите на майката с детето, като от раздялата до момента всички срещи на малолетния Г. са договарят между майката и бащата. Нито единият от тях не създава пречки и не ги възпрепятства, с изключение на един случай, в края на месец март 2023 г., когато майката е отказала да даде детето на бащата, тъй като е имало температура. Поради това е била издадена заповед за защита от домашно насилие, отменена с решение на Кюстендилския окръжен съд поради недоказаност на твърдението за осъществен акт на психическо насилие – решение № 178/25.08.2023 г. по гр.д. № 411/2022 г. на Кюстендилския окръжен съд. Обсъдена е назначената съдебно-психологична експертиза, според която детето предпочита да живее при баща си, където се чувства по – комфортно и по- значим, не се налага да споделя територия и внимание, чувства се близък с дядото и бабата по бащина линия. Запазването на постоянното местоживеене както досега – при бащата, с гарантирана възможност да бъде при майка си, когато пожелае, в значителна степен повлиява за спокойното приемане на родителската раздяла и осъзнаване на потребността от щастливи родители, които не са заедно. Промяната на постоянното местоживеене на Г. се сочи като акт, който представлява източник на повишаване на тревожността и емоционално напрежение у детето. В заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза майката е определена, като родител с по – либерален стил на поведение и отглеждане, без той да излиза извън рамките на общоприетото, което допълнително може да затрудни, въвеждането на подходящи граници и изисквания към по – малкото дете. Бащата е определен, като по – малко гъвкав, ригиден в разбиранията си, включително по отношение на социалните, половите, семейните роли, граници и правила, носещо известен риск по отношение спазването на разумни граници с бившата партньорка, а в бъдеще и спрямо детето. И двамата родители са характеризирани като топли, загрижени и всеотдайни по отношение на общото дете, но поставени в ситуация на конкуренция и неясни правила между тях самите и с детето, не успяват ефективно да въвеждат и удържат правила и граници при отглеждането му. Бащата е описан като подозрителен и критичен спрямо майката, незачитащ нейната роля за детето, трудно успяващ да запази уважение спрямо личните избори и правото й на независим живот. Въпреки дълбоката емоционална привързаност и загриженост е въвел детето твърде дълбоко в родителския конфликт, включително в делата с майка му. Поради това детето показва свръхлоялност и защитно поведение спрямо него. Този тип отношения са определени, като рискови за детето с необходимост от моделирането им, с подходящи психо-социални интервенции, обхващащи детето и родителите. Експертите са установили нисък към умерен риск за отчуждаване на детето от майката, с оглед критичното отношение на бащата към майката пред детето, както и поради възприетия модел на общуване на детето с родителите – според неговите желания, водещо до манипулативно поведение от негова страна. Вещите лица не считат, че преместването на детето в дома на майката крие рискове, за разлика от нарушеното равновесие във взаимоотношенията между родителите. Въззивният съд е кредитирал комплексната експертиза като свързана с по – задълбочени изследвания на психологичните преживявания на детето, поради което представя по-добре действителното състояние на психологичните преживявания на детето, по повод конфликта между родителите. Въз основа на събраните свидетелски показания и тази експертиза съдът е констатирал агресивно поведение на бащата по отношение на майката и манипулативно в известна степен по отношение на детето, което представлява източник на опасност от развитие на родителско отчуждение. Приел е, че не са установени факти и обстоятелства от живота на майката и нейното поведение, които да са изключителни по смисъла на цитираната Декларация за правата на детето, или неприемливи по своята същност, и които да са се отразили по неблагоприятен начин на детето или които да представляват източник на вреди за детето по смисъла на параграф 11 от ПЗР на ЗЗакрД. Посочил е, че материалните условия не са от решаващо значение при преценката кой от родителите следва да се предостави упражняването на родителските права. Ето защо въззивният съд е споделил извода на районния съд, че по-пригодният родител да упражнява родителските права спрямо малолетното дете е майката. В изложението си касаторът твърди, че така постановеното въззивно решение е очевидно неправилно, тъй като съдът не е преценил целия събран доказателствен материал, поотделно и в съвкупност. Посочил е, че въззивният съд неправилно е кредитирал комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, както и че не е обсъдил обстоятелството, че детето е привързано към баща си, своите баба и дядо по бащина линия и че е израснало с тях, което е посочено в приетата съдебно-психологична експертиза. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства – свидетелски показания, социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – К., съдебно-психологична експертиза и комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза. Само от съдържанието на решението не е възможно да се заключи, че съдът погрешно е преценил доказателствата, тъй като такъв извод изисква анализ на тези доказателства. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо от съдържанието на решението тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такъв квалифициран недостатък на решението в случая не се констатира. Ето защо не може да бъде допуснато касационно обжалване на това основание. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд не следва да се допуска. При този изход на спора С. С. Т. следва да заплати на К. В. П. 1200 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение