Определение № 530 от 29.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2208/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от страна на Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на Държавата, притежаващ 51 на сто от акциите в капитала на Водоснабдяване и канализация“ АД-Л. срещу определение № 87/27.05.2015 г. по в.ч.т.д. № 132/2015 на АС-В.Т., В ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане частна жалба на същия жалбоподател срещу определение № 179 от 08.04-2015 г. по ч.т.д. №21/2015 на ОС-Ловеч, с което по реда на чл.536 ГПК е спряно вписването в търговския регистър на взети решения на ОСА от 03.04.2015. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частна жалба е допустима като подадена в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба на МРРБ срещу определение № 179 от 08.04-2015 г. по ч.т.д. №21/2015 на ОС-Ловеч, с което по реда на чл.536 ГПК е спряно вписването в търговския регистър на взети решения на ОСА от 03.04.2015, съставът на въззивния съд се е позовал на това, че държавата въпреки,че е акционер, притежаващ 51 на сто от акциите в капитала на Водоснабдяване и канализация“ АД-Л. не е страна в регистърното производство по вписване на заявените промени по партидата на самото АД и следователно не е и процесуално активно легитимирана да обжалва определение № 179 от 08.04-2015 г. по ч.т.д. №21/2015 на ОС-Ловеч, с което по реда на чл.536 ГПК е спряно вписването в търговския регистър на взети решения на ОСА от 03.04.2015. Самото спиране е станало по искане на друг акционер- Община“Л.“, поради предявен от страна на последния иск по чл.74 ТЗ за отмяна на същите решения на ОСА. Настоящият състав на ВКС намира изводите на съда в обжалваното определение за правилни: Жалбоподателят Министъра на регионалното развитие и благоустройството като представител на Държавата не е, нито страна в регистърното производство по вписване на решенията на ОСА,нито в производството по спиране на вписването и следователно не е носител на правото на обжалване на акта по чл.536 ГПК.Този извод следва от разпоредбите на чл.26 ал.1 и ал.2 ГПК, в които е регламентирано качеството надлежна страна по спора. С оглед изложените съображения обжалваното пред ВКС определение се явява правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение