Определение № 385 от 12.09.2025 г. на ВКС по н. д. № 772/2025 г.

Производство е образувано на основание чл. 43, т. 3 от НПК по повод разпореждане № 209 от 11.07.2025 г. на съдия при Апелативен съд – Варна по ВНОХД № 193/2025 г. с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано, след като с решение № 279/12.06.2025 г., постановено по КНД № 395/2025 г. на ВКС, Първо наказателно отделение, е отменена постановената при предходно разглеждане на делото от Апелативен съд - Варна присъда № 2/24.01.2025 г. по ВНОХД № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. С решението ВКС е дал указания на въззивния състав за отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуални правила. В иницииращия документ се конкретизира, че горепосоченото производство е четвърто поред въззивно такова, образувано пред Апелативен съд - Варна. Посочва се и че при предходните три разглеждания са участвали всички съдии от наказателното отделение на съда, поради което по отношение на тях са налице основания за отвод по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. ,,а“ от НК. Допълнително, съдиите от гражданско и търговско отделение на АС - Варна са се отвели на основание чл. 29, ал. 2 от НПК, посочвайки като аргумент разпоредбата на чл. 6, пар. 1 от КПЗЧОС и ограничения им професионален опит в наказателноправната материя, както и липсата на ,,познаване и прецизно и компетентно прилагане на приложимите и относими процесуални и материални разпоредби по НК и НПК“. Известно е, че в настоящата процедура ВКС няма право да преценява основателността на отводите, но с оглед пълнота на изложението, следва да се посочи, че както изрично е посочено в решение № 10 от 15 ноември 2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. по описа на Конституционния съд на Република България ,,не съществува длъжност „съдия по наказателни дела", както и няма съдия по друг критерий за специализация /брачен, трудов, административен, военен и пр. съдия/“. В този смисъл, основният аргумент на съдиите от гражданско и търговско отделение, за да се отведат от разглеждане на делото – липса на компетентност в областта на наказателното право, е процесуално неиздържан. Независимо от посоченото, при установената невъзможност да бъде сформиран съдебен състав, Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките по чл. 43, т. 3 от НПК. Производството следва да бъде възложено за образуване и разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, съобразен с критерия за териториална близост, гарантиращ спазване на изискванията за бързина на производството и минимализиране на затруднения от деловоден и финансов характер, а именно- Апелативен съд - Бургас. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение