Определение № 147 от 15.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 87/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Т. Ж. И., подадена чрез процесуалния й пълномощник – адв. М. А. с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение № 234/22.12.2025г., постановено по в.гр.д. № 579/2025г. на Апелативен съд - Варна, в обжалваната му осъдителна част. С решението след частична отмяна и потвърждаване на решение №121/24.05.2025г. по гр.д. №58/2024г. на ОС – Шумен, е признато за установено по иска по чл. 95б, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, предявен от Г. Такова Н., извършването от Т. Ж. И. на нарушение на авторско право върху създаденото от ищцата произведение „Художествена гимнастика за най-малките“, издателство „Медицина и Физкултура“, София, 1987г., чрез публикуване на статия „По някои въпроси в ранното обучение в художествената гимнастика“ в годишника на Ш. университет „Епископ К. П.“ и в ноемврийския брой на електронното издание на Ш. университет „Sociobrains“, и на основание чл. 95, ал.1 ЗАПСП Т. Ж. И. е осъдена да заплати на Г. Такова Н. сумата от 8000 лв., по частична претенция от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, и сумата от 2000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, както и на основание чл. 95б, ал.1, т.6 ЗАПСП - да разгласи за своя сметка диспозитива по уважените искове. В молбата се твърди, че невлязлото в сила въззивно решение е обжалвано в срок в частта, с която исковете са уважени, както и че е внесена като гаранция сумата от 5 112,92 евро, представляваща равностойност на присъдената сума за обезщетение за вреди общо в размер на 10 000лв. по сметката за обезпечения на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира молбата за основателна. Срещу невлязлото в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. второ ГПК в частта, с която е уважен иска по чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП и обусловените искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в осъдителната им част, в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба, към която са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и документ за внесена такса. Внесена е от молителката парична гаранция с вносен документ от 09.01.2026г. на „Банка ДСК“ АД по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата от 5 112,92 евро / с левова равностойност 10 000 лв./, съответна на обжалваемия интерес. Постъпването на сумата по сметката за обезпечения на ВКС е изрично удостоверено от счетоводител на ВКС в печат върху вносния документ на дата 14.01.2026г. Предвид горното са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение на въззивния съд в неговата осъдителна част, поради което молбата следва да бъде уважена. Воден от горното, Върховният касационен съд,