Определение № 376 от 19.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 428/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кентро“ ЕООД, представлявано от особен представител адвокат С. М., срещу решение №635 от 13.10.2022 г. по в.т.д.№442/2022 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №137 от 21.02.2022 г. по т.д.№1474/2021 г. на СГС, с което по иск на прокурора, „Кентро“ ЕООД е прекратено на основание чл.155, т.3 от ТЗ. В жалбата се навеждат доводи, че решението е недопустимо, предвид разглеждането от съда на иск, за предявяването на който ищецът няма правен интерес, евентуално неправилно, поради необосноваността му. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са налице селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. По какъв ред се прекратява ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му. 2. За дадено юридическо лице – ЕООД, наличието на обстоятелства за починал и незаместен от наследниците му управител на търговското дружество, приравнява ли се или е различно от обстоятелството за невписан в продължение на три месеца управител в съществуващо и продължаващо дейността си без управителен орган търговско дружество – ЕООД. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Прокуратурата на Република България не изразява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил за неоснователно твърдението на особения представител на „Кентро“ ЕООД, че при смърт на управителя и едноличен собственик на капитала, и бездействие на наследниците му, конститутивният иск по чл.155, т.3 от ТЗ е абсолютно недопустим. Посочил е, че разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ урежда специална хипотеза на прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, което се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат продължаване на дейността, като това прекратяване не настъпва по силата на закона, а с решение на съда - чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ. Приел е, че цитираната правна норма е приложима за всички ООД и ЕООД и единствено съдът може да установи дали са налице предпоставките на тази разпоредба, дали в дружествения договор не е предвидено друго или пък дали наследниците на починалия са поискали да продължат дейността и в случай, че предпоставките за прекратяване са налице, да постанови решение, което служебно изпраща на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването /имащо конститутивно действие съгласно чл.140, ал.3 от ТЗ/ и за откриване на производство по ликвидация. Изразил е становище, че няма правна логика законодателят да легитимира прокурора да предяви иск по чл.155, т.3 от ТЗ, в която хипотеза предмет на доказване са два лесно доказуеми факта - дружеството няма вписан управител в продължение на тримесечен период, а в хипотезата на чл.157, ал.1 от ТЗ, когато следва да бъдат установени много по-трудно доказуеми факти и обстоятелства - да подава заявление за вписване в търговския регистър за вписване на започване на производство по ликвидация, като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако законодателят искаше да легитимира прокурора като заявител в регистърно производство, щеше да направи това изрично с разпоредба на ТЗ и/или ЗТРРЮЛНЦ /още повече, че не съществува регистърно производството в Република България, в което прокурорът да е заявител/. Счел е, че в случая не е налице и законодателна празнота, която да налага прилагане по аналогия на §5а, ал.2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, тъй като с разпоредбата на чл.156, ал.1 от ТЗ ясно е предвидено, че „при прекратяване на дружеството на основание чл.154, т.1, 2 и 5 и чл.155 се отрива производство за ликвидация“, т.е. производството за ликвидация е предпоставено именно от произнасяне с решение по същество от компетентния съд. В този смисъл и тъй като в търговския регистър не е вписано прекратяване на ответното търговско дружество е намерил, че предявеният на основание чл.155, т.3 от ТЗ иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, както е приел и първоинстанционният съд. Посочил е, че релевантният по делото факт е установен с официален свидетелстващ документи – акт за смърт, който има обвързваща съда материална доказателствена сила, на основание чл.179, ал.1 от ГПК - законният представител е починал на 26.10.2019 г., а отрицателният факт, че дружеството няма вписан управител в продължение на повече от три месеца след неговата смърт, се установява от липсата на вписан такъв в Търговския регистър, поради което е достигнал до извод, че предявеният конститутивен иск е основателен. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. С т.1 от тълкувателно решение №1 от 31.05.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСТК на ВКС е разяснено, че едноличното дружество с ограничена отговорност не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, тъй като предвид посочените в чл.157, ал.1 от ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага извод, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. В този смисъл е посочено, че остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл.155, т.3, вр. чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ /по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител/, респективно изрично е прието, че при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1, пр. последно от ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3, вр. чл.154, ал.1, т.5 от ТЗ. С оглед изложеното, възприетото от въззивния съд становище за допустимост на предявения иск е изцяло съобразено с постановките на цитираното тълкувателно решение, поради което в случая не се установява вероятна недопустимост на обжалваното решение, като касационно обжалване на това основание и по свързаните с него въпроси, формулирани от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, не може да бъде допуснато. Тъй като в случая не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид изхода на спора „Кентро“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС, сумата от 600 лв., възнаграждение за особения представител и сумата от 30 лв., държавна такса. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,