Определение № 14 от 07.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4367/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. Т. - П. против определение № 1786 от 02.08.2013 год. по ч.гр.д.№ 2033 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, с което е върната частната жалба на същата страна против определение от 17.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 178 / 2013 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу действия на ЧСИ Р. М.. Жалбоподателката счита атакуваното определение неправилно, предвид извършено с платежно нареждане от 06.06.2013 год. заплащане на дължимата по частната въззивна жалба държавна такса по сметка на САС, приложено към настоящата частна жалба .Твърди, че доказателство за плащането е представила и пред СГС, но такова не се установява в кориците на делото. Ответната страна - [фирма] – не е депозирала отговор по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване, на основание чл. 274 ал.1 т.2 ГПК, съдебен акт. Частната жалба е основателна. За да постанови определението за връщане на частната въззивна жалба, съставът на Софийски апелативен съд е съобразил сведението в докладна от 23.05.2013 год. на Главен счетоводител на САС, относно непостъпила по сметка на САС д.т. по жалбата, на основание депозираното със същата платежно нареждане от 12.04.2013 година .С оглед последното и с разпореждане от 28.05.2013 год. съдът е указал на жалбоподателката представяне на доказателство за платена по сметка на САС дължима държавна такса, съобщение за което е връчено на В. П. на 10.06.2013 год.. Видно от приложеното към настоящата частна жалба платежно нареждане от 06.06.2013 год., различно от коментираното в преждепосочената докладна на Гл. Счетоводител на САС, налице е разпоредено от жалбоподателката плащане на държавната такса по сметка на САС, извършено още преди да започне на тече указания на страната преклузивен срок и без оспорване постъпването й по посочената сметка. Действително няма данни към момента на произнасянето на съда доказателството за плащане да е било налице по делото, но доколкото и към момента констатираната нередовност на жалбата е отстранена, при това в указания на страната преклузивен срок, изтичащ на 17.06.2013 год., определението следва да бъде отменено, в който смисъл е налице и задължителна съдебна практика / опр. 47 от 18.01.2011 год. по гр.д.№ 592 / 2010 год. на ІV г.о. на ВКС /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение