Решение № 7551 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3974/2016 г.
ВАСVIII отделение22.06.2016 г.докладчик Мария Радева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 212/04.02.2016 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1266/2015 г. ОСЪЖДА Н. И. Н. ЕГН ********** да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 2 417,02 /две хиляди четиристотин и седемнадесет лева и две стотинки/лева - юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7551 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3974/2016 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Н. И. Н., от гр. Свиленград чрез процесуалния му представител адв. Мишев против решение № 212/04.02.2016 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1266/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-26-1403242-091-01/28.01.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" и старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП - Пловдив, потвърден в оспорената част с Решение № 334 от 22.04.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, с който са установени допълнително установени задължения за данък върху доходите на физическото лице по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 44 965,10 лв. и прилежащи към тях лихви в размер 12 597,59 лв, както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 2 787,27 лв. и прилежащи към тях лихви в размер 952,78 лв. както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 1253,96 лв. и прилежащи към тях лихви в размер на 344 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие със закона и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението изцяло. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Калдъшев оспорва касационната жалба в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Предмет на спора пред Административен съд - Пловдив е бил Ревизионен акт № Р-26-1403242-091-01/28.01.2015 г. на ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 334 от 22.04.2015 г. на Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив, с който са установени допълнително установени задължения за данък върху доходите на физическото лице по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 44 965,10 лв. и прилежащи към тях лихви в размер 12 597,59 лв, както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО за 2011 г. в размер на 2 787,27 лв. и прилежащи към тях лихви в размер 952,78 лв. както и допълнително установени задължения за задължителни осигурителни вноски за ЗО за 2011 г. в размер на 1253,96 лв. и прилежащи към тях лихви в размер на 344 лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че касаторът дължи данъци по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011 г., като ревизията е била проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Оспорващата страна не е представила доказателства за получени от нея приходи, които не съответстват на разходите й през годините, липсват достоверни данни за приходи и спестявания. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Настоящият състав намира за правилен извода на съда, че са осъществени хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, което основателно е обусловило преминаването към извършване на ревизията по реда на чл. 122 - чл. 124 от ДОПК. Следва да се има предвид, че наличието дори само на едно от основанията е достатъчно за прилагане на особения ред на данъчно облагане. Следователно е налице една от възможните предпоставки по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно тази по т. 7, според която органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Установената от органите по приходите фактическа обстановка се потвърждава и от събраните от първостепенния съд доказателства, поради което не може да се приеме, че е допуснато нарушение на процесуалния закон и е извършена ревизия по особения ред, без да са налице основания за това или без да е мотивирано пристъпване на извършване на ревизията по този ред. Касационната инстанция намира за неоснователно оплакването в касационната жалба, че приетата за установена фактическа обстановка не се основава на всички допуснати и събрани по делото и пред административния орган доказателства. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице Н. И. Н. е имал за ревизирания период 2011 г. приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи, че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Правилно е прието, че е икономически невъзможно твърдението на ревизираното лице пред органите по фиска за получени заеми от физически лица на обща стойност 1 989 024,15 лв. Предоставянето на заеми в такива размери без клаузи за надеждно връщане или обезпечение, не могат и не следва да се приемат за достоверни. Налага се изводът приет, както от ответника, така и от първоинстанционния съд, че процесиите частни документи без достоверна дата са съставени в хода на ревизията с цел доказване на средства за извършените разходи. По делото, липсват данни касаторът да е изпълнил задължението си да декларира заемите, които твърди, че е получил, което също е доказателство, че те не са реални. Основният правен спор в случая се свежда до това дали през м. 9, м. 10, м. 11 и м. 12 на 2011 г. заемната сума в размер на 250 000 евро е върната от ревизираното лице на заемодателя Е. Й. От една страна, съгласно получения отговор от турската данъчна администрация, в отговор на писмо ЕК-32/10729/12 на основание чл. 25 от СИДДО с Република Турция, заемодателя- Е. И. е заявил, че сумата от 250 000 евро е върната на равни вноски от по 50 000 евро в началото на месеците: август, септември, октомври, ноември и декември 2011 г. От друга страна, в съдебно заседание Е. И., в качеството си на свидетел, посочва, че сумата и до настоящия момент не била върната от жалбоподателя Н. Н. В случая, отговорът на турската данъчна администрация представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Същевременно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК - гласи, че свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за опровергаване съдържанието на официален документ, какъвто е и процесния случай. В настоящия правен спор е недопустимо с показанията на свидетеля Е. И. да се опровергава съдържанието на отговора на турската данъчна администрация, поради което правилно съдът е кредитирал официалния отговора на турската данъчна администрация до ответника и не е кредитирал свидетелските показания, като некореспондиращи с със приетите по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест се носи от жалбоподателя. В тежест на жалбоподателя е да проведе пълно насрещно доказване, което да опровергае фактическите констатации на органа по приходите. Видно от приложеното по делото, от страна на процесуалния представител на Н. не са представени безспорни доказателства по време на съдебното обжалване на процесния ревизионен акт пред първата инстанция, които да оборят констатациите на органите по приходите. Приетото по делото заключение по съдебно - счетоводна експертиза, не е оборило документално- обоснованите констатации на приходния орган. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 2417,02 /две хиляди четиристотин и седемнадесет лева 02 ст./лв., съгласно правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение