Определение № 368 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2362/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. против разпореждане от 7.7.2020 г., постановено по ч.т.д. № 4705 по описа за 2019 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 9 състав, с което е върната подадената от М. Д. частна касационна жалба вх. № 20825 от 18.11.2019 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийския апелативен съд, за да му бъде дадена възможност да отстрани нередовностите на частната касационна жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане на въззивен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С разпореждане от 5.2.2020 г. частната касационна жалба на М. Д. е била оставена без движение с указания, че в едноседмичен срок от съобщението тази жалба следва да бъде приподписана от адвокат с представено пълномощно или юридическата правоспособност на жалбоподателя да бъде удостоверена писмено. Съобщението с указанията е било връчено лично на М. Д. на 24.02.2020 г. и с молба от 28.02.2020 г. той е поискал удължаване на срока с 60 дни. Съдията докладчик е удължил срока до 30 април 2020 г., а във връзка с изтичането на допълнителния срок по време на извънредното положение го е продължил още веднъж до 15.06.2020 г. След като указанията не са били изпълнени, частната касационна жалба е била върната с обжалваното разпореждане. Според частния жалбоподател разпореждането е незаконосъобразно, тъй като не е бил уведомен за удължаването на срока и по този начин са ограничени неговите права. Това оплакване е несъстоятелно, понеже съдът няма задължение да съобщава на страната си акта за продължаването на срока по реда на чл.63, ал.1 от ГПК. Страната, която веднъж е била уведомена за указанията на съда и е поискала удължаване на срока за изпълнението им, сама следва да следи за постановяването на този акт, тъй като той не подлежи на самостоятелно обжалване, а в разпоредбата на чл.63, ал.2 от ГПК са посочени както началото на продължавания срок/изтичането на първоначалния/, така и неговата минимална продължителност/не по-кратък от първоначалния/. В този смисъл е трайно установената практика на ВКС, която се съдържа в определения № 147/15.03.2010 г. по ч. гр. дело № 84/2010 г. на III ГО, № 118 от 16.04.2020 г. по ч. гр. д. № 995/2020 г. на IV ГО, № 64 от 6.04.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 485/2020 г. на II ГО, № 454/15.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4232/2013 г. на IV ГО, № 158/18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/2011 г. на III ГО, № 495/30.06.2014 г. по ч. т. д. № 1309/2014 г. на I ГО и много други. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което частната жалба трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение