Определение № 361 от 19.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „С” Е. гр. С. против разпореждане от 09.04.2010 год., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист срещу Ц. И. Ц. по гр. д. № 4413/2009 год. на Софийски градски съд в частта за съдебните разноски. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа и жалбата и провери разпореждането, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист по осъдително въззивно решение, в частта за присъдените разноски, с обжалваното разпореждане е прието, че в тази част решението има характер на определение, поради което липсва уважителен титул. Според разпоредбата на чл. 237, б. „а” ГПК (отм.), чл. 404, т. 1 ГПК (в сила от 01.03.2008 год.) на принудително изпълнение подлежат, влезлите в сила решения и определения на съдилищата, както и осъдителните решения на въззивните съдилища. В настоящия случай въззивното решение е обжалвано от двете спорещи страни и не е влязло в сила. Решението в частта за съдебните разноски има характер на определение, а според цитираната разпоредба (чл. 404, т. 1 ГПК) на принудително изпълнение подлежат само влезлите в сила определения. Както се посочи, въззивното решение не е влязло в сила. Следователно, то не е влязло в сила и в частта за съдебните разноските. Изпълнителният лист ще се издаде, след като приключи производството по разглеждане на двете касационни жалба със съдебно решение. При тези съображения, разпореждането е правилно и следва да се потвърди. Ръководен от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.