Определение № 1374 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 616/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „ПС ГРУП“ АД- гр. София срещу Определение № 37678 от 14.11. 2025 г., постановено по адм. дeло № 4362/ 2025 г. по описа на Административен съд– София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Заповед № РД9Р-16/ 20.08.2024г. на министъра на културата, в частта, с която се оспорва Заповед № РД9Р-16/ 20.08.2024г. на министъра на културата, в частта с която е предоставен статут и са определени режими за опазване на охранителна зона А, на обект „Некропол на Месамбрия – Месемврия“, общ. Несебър, обл. Бургас, с класификация на единична археологическа недвижима културна ценност (ЕАНКЦ), с категория „национално значение“, на основание чл.159, т.4 АПК и производството по делото е било прекратено в тази част на оспорването. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по същество. Ответникът- министъра на културата, в депозирания по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че определението като правилно следва да остане в сила. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ПС ГРУП“ АД- гр. София срещу Заповед № РД9Р-16/ 20.08.2024 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за културното наследство и чл.65, чл.66, ал.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.71 от АПК, е предоставен статут и са определени режими за опазване (териториален обхват – граници, охранителна зона и предписания за опазване) на обект „Некропол на Месамбрия – Месемврия“, общ. Несебър, обл. Бургас, с класификация на единична археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“. С Определение № 7961/ 17.07.2025г. по адм. дело № 6666/ 2025г. на ВАС, Трето отделение е прието, че оспореният акт е общ административен акт, а подадената жалба е в рамките на законоустановения срок, поради което делото е върнато на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. С разпореждане от 08.08.2025г. на жалбоподателя са дадени указания да уточни дали оспорва в цялост заповедта на министъра на културата или само в частта, касаеща неговия имот, както и да конкретизира обстоятелствата, на които основава правния си интерес от оспорване на акта, като уточни кои точно негови конкретни правни и законни интереси се засягат от акта, предвид обстоятелствата и правното действие на оспорения акт. С молба от 12.09.2025г. жалбоподателят е заявил, че оспорва заповедта изцяло. По отношение правния интерес е посочил, че е собственик на имот включен в териториалния обхват на определената недвижима културна ценност, като това обстоятелство налага за него много ограничения върху ползването и разпореждането с имота, а именно забрана за строителство без провеждане на предварителни археологически проучвания, задължително съгласуване на заданията, визите за проектиране и инвестиционните проекти с компетентните органи, както и изискване за осъществяване на археологически надзор при всякакви строителни дейности. Поддържа, че при положение, че имотът е вече застроен с функциониращ хотел, наложеният режим на ЕАНКЦ на практика възпрепятства възможностите за реконструкция, разширяване и модернизация, което води до реални и бъдещи икономически загуби, обезценяване на инвестицията и състояние на правна несигурност. Адм. съд като взел предвид становищата на страните и представените по делото писмени доказателства намира, че жалбата на „ПС ГРУП“ АД е ЧАСТИЧНО недопустима. За да достигне до този резултат приема, че поземлен имот (ПИ 51500.502.448) е включен в териториалния обхват на определената с оспорената заповед единична археологическа недвижима културна ценност (ЕАНКЦ) - т.1.1.1.1, която е с обща площ от 161 539 кв.м. Имотът обаче, не е включен в териториалния обхват на охранителната зона на ЕАНКЦ – т.1.1.2.1 от заповедта, която зона е с площ 153 152 кв.м. В тази връзка, имотът на жалбоподателя изобщо не бил засегнат от осигурената по- ефективна териториалноустройствена защита на ЕАНКЦ в тази зона, която обхваща посочените в т.1.1.2.1. имоти, общо с площ от 153 152 кв.м. С оглед на това и заповедта в тази част – за имотите част от охранителната зона и дадените за тях предписания, не засягала права и законни интереси на жалбоподателя и не създавала за него задължения, с оглед на което и той нямал правен интерес от оспорването ѝ. Предвид гореизложеното, жалбата била оставена без разглеждане и производството в тази част прекратено на основание чл.159, т.4 АПК, Обжалваното определение е неправилно. Неправилно от адм. съд, жалбата била оставена без разглеждане и производството прекратено, относно частта от адм. акт с територия попадаща в охранителната зона. С оспорената заповед на министъра на културата, е предоставен статут и са определени режими за опазване (териториален обхват – граници, охранителна зона и предписания за опазване) на обект „Некропол на Месамбрия – Месемврия“, общ. Несебър, обл. Бургас, с класификация на единична археологическа недвижима културна ценност, с категория „национално значение“ представлява общ административен акт. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за културното наследство и чл. 65, чл. 66, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71 от АПК. Настоящият съдебен състав смята, че неправилно адм. съд приема, че тъй като имотът на жалбоподателя изобщо не е засегнат от осигурената по-ефективна териториалноустройствена защита на ЕАНКЦ в тази зона, която обхваща посочените в т.1.1.2.1. имоти, с това адм. акт в тази му част не засяга права и законни интереси на жалбоподателя и не създава за него задължения, с оглед на което и той няма правен интерес от оспорването ѝ. Не е спорно, а и от представените писмени доказателства е видно, че жалбоподателят е собственик на ПИ с идентификатор 51500.502.448 по КККР на гр. Несебър с площ от 2360 кв.м., заедно с построената в имота сграда – функциониращ хотел „Сол Марина Палас“. Поземленият имот (ПИ 51500.502.448) е включен в териториалния обхват на определената с оспорената заповед единична археологическа недвижима културна ценност (ЕАНКЦ) - т.1.1.1.1, която е с обща площ от 161 539 кв.м. Според чл.79, ал.6 ЗКН единичните и груповите недвижими културни ценности с техните граници и охранителни зони формират защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство по смисъла на чл.8, т.4 Закона за устройство на територията, които се отразяват в кадастралните карти съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и в общите и подробните устройствени планове съгласно ЗУТ. Териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща режими за опазване- чл.78, т.1 ЗКН. Режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут. Съобразно чл. 79, ал.2 ЗКН с режима за опазване на недвижимата културна ценност се посочват териториалният обхват и предписанията за опазване на недвижимата културна ценност и нейната среда. Според чл.79, ал.3 ЗКН териториалният обхват на недвижимата културна ценност обхваща едновременно както границите на самата ценност, така и нейната охранителна зона. Охранителната зона, се определя за осигуряване при необходимост от по- ефективна териториалноустройствена защита на недвижимата културна ценност и обхваща непосредствената територия около ценността, важни визуални перспективи и други територии или елементи с поддържащо значение за нейната културна и историческа значимост и за нейното опазване. Макар и с особен режим, тя е неделима част от актуваната културна ценност и преследва същата цел- опазване на недвижимото културно наследство- чл.78, ЗКН. Собственият на жалбоподателя- имот № 51500.502.448 и сградите построени в него попадат в зона, за които ЗКН въвежда ограничения в застрояването и ползването им. Собствениците на такива имоти се явяват заинтересовани лица, даващи им право за обжалват процесната заповед. Като е отрекъл тази възможност за частния жалбоподател за тази част от заповедта, съдът е приложил неправилно закона. Поради единния характер на акта, неправилна е съдебната преценка на адм. съд, че културната ценност и нейната охранителна зона могат да бъдат предмет на отделно съдебно оспорване. Охранителната зона няма самостоятелно съществуване и отделен правен статут. Концепцията за цялостен режим на опазване сочи, че охранителната зона макар и подчинена е съставна част от териториалния обхват на културната ценност. Освен това защитената културна ценност и нейната охранителна зона имат единен статут и правно съществуване с една и съща законова цел- чл.79, ал.3 ЗКН. Съответно преценката за тяхната законосъобразност по чл.146 АПК следва да е една, цялостна и всеобхватна. Поради изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е оставил частично оспорването на „ПС ГРУП“ АД без разглеждане в тази част, с оглед липсата на правен интерес. Прекратителното определение на АССГ следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия и в тази му част. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение