Определение № 746 от 23.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3868/2023 г.
ВАСПърво отделение23.01.2024 г.докладчик Мадлен Петрова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Атрон Груп“ ЕООД, гр. Сливен, чрез адв. Р. Василева за изменение на решение № 10719/07.11.2023 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3868/2023 г. в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА секретар: Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на „Атрон Груп“ ЕООД, гр. Сливен, чрез адв. Р. Василева за изменение на решение № 10719/07.11.2023 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3868/2023 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева е направено своевременно и е доказано с представените писмени доказателства за заплащането му, включително и за плащане по банков път на сумата от 240 лева, като част от банков превод в общ размер на 2 400 лева за адвокатски хонорар по 7 административни дела, образувани пред Върховния административен съд. Ответникът – директора на Териториална дирекция Митница Бургас не е изразил становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен по делото списък на разноските по чл. 80, ал. 1 ГПК съгласно т. 9 от тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 10719/07.11.2023 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3868/2023 г. е оставено в сила решение № 18/08.02.2023 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 243/2022 г., с което е отменено решение № 32-184861/06.06.2022 г., издадено от директора на на Териториална дирекция Митница Бургас към MRN 21ВG001008030115R3 от 22.01.2021 г. С решението в полза на „Атрон Груп“ ЕООД, гр. Сливен са присъдени съдебни разноски за касационната инстанция в размер от 240 лева, представляващи платено в брой възнаграждение за защита от един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 02.04.2023 г. По отношение на разликата до пълния размер на уговореното възнаграждение по договора от 480 лева или 240 лева, съдът е приел, че плащането й по банков път, не е доказано. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. В случая с договор за правна защита и съдействие от 02.04.2023 г. е уговорено възнаграждение в размер на 480 лева, платимо авансово в брой в размер на 240 лева и по банков път, за остатъка в размер на 240 лева. При присъждане на разноските съдът е приел за доказано плащането в брой, тъй като договорът служи като разписка за платената авансово сума от 240 лева. Представеното към списъка за разноски по чл. 80 ГПК платежно нареждане за банков превод на сума в размер на 2 400 лева с основание „по 7 броя договори правна защита“, не удостоверява плащане в размер на 240 лева по договора от 02.04.2023 г. за процесуално представителство по настоящото дело. Описаните в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК плащания от страна на дружеството за процесуално представителство по образувани пред Върховния административен съд дела, не опровергават тази констатация. Липсват други данни и доказателства, че банковият превод се отнася за плащане по договора за правна защита и съдействие от 02.04.2023 г. или за процесуално представителство по посочените в таблицата административни дела и в частност по настоящото дело. Разноските за адвокатско възнаграждение, чието извършване не е доказано от страната, не подлежат на присъждане. С оглед на изложеното, молбата на „Атрон Груп“ ЕООД, гр. Сливен, чрез адв. Р. Василева за изменение на решение № 10719/07.11.2023 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 3868/2023 г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,