Решение № 2636 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12275/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Х., гражданин на Бангладеш, чрез пълномощника си адв. Г.Георгиев, против решение №28866 от 02.09.2025г., постановено по адм. дело №4799/2025г. по описа на Административен съд – София-град, с което е потвърден отказ за издаване на виза по заявление №DOH250000161V от 15.04.2025г. на Г. П. завеждащ консулската служба на посолството на Република България в Доха, Катар. В касационната жалба се излагат доводи по същество за неправилност на обжалваното решение поради наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната на решението на АССГ и за разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения отказ и връщане на преписката на административният орган. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба – Г. П. – завеждащ Консулската служба на Посолството на Република България в Доха, Катар, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град /АССГ/ е образувано по жалба на Я. Х., гражданин на Бангладеш, срещу отказ за издаване на виза по заявление №DOH250000161V от 15.04.2025г., издаден от Г. П., завеждащ Консулската служба при Посолството в Република България. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на чуждия гражданин срещу оспорения отказ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, при спазване на формалните изисквания за издаването му и в съответствие с материалния закон. Съдът е установил, че административния акт е постановен съобразно чл. 32, §1, б. „а“, ii) и б. „б“ от Визовия кодекс основания. Административният съд обстоятелствено е разгледал представените по делото доказателства, в това число трудовия договор и декларация от работодателя за предоставяне на жилище като е установил, че е налице противоречие и неяснота, тъй като клаузите в договора са предвидени по начин, който позволява трудовия договор да бъде прекратен без каквато и да е отговорност за работника и по време, непосредствено след влизането му в страната. Също така е установено противоречие относно разходите за жилище и неяснота, кое точно жилище се предоставя, обосновават извода, че трудовия договор е формален и страните не желаят действителното му изпълнение. Съдът е приел за неоснователно позоваването на правото на труд по чл. 23 от Всеобщата декларация, тъй като българската държа неяма задължение да осигури посоченото право на всички чужди граждани по света, а само на чужденци, които се намират на нейната територия и под нейната юрисдикция, при спазване на изискванията на закона. На следващо място съдът е приел, че признак за недостоверна цел е и обстоятелството, че чуждият гражданин не проявил грижата да представи личния си документ с необходимата легализация, като доказателство, че действително е желал да се ползва от него на територията на страната. Съдът е посочил, че издадени документи и други книжа от държава, която не е страна по Хагската конвенция и с която Република България няма действащ договор за правна помощ /между България и Бангладеш няма действащ договор за правна помощ/ подлежат на легализация, съгласно реда определен в Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Въз основа на установеното съдът е приел, че с оглед представените документи на български език, липса на легализация на документите за самоличност, обосновават изцяло изводите на консулското длъжностно лица за отказ и на посочените основания по Приложение IV на Визовия кодекс на общността, а именно т.10 „предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна“, което основание за отказ се установява от данните от трудовия договор и декларацията и т. 13 „има основателни съмнения за намерението ви да напуснете територията на държавите – членки преди изтичане на визата.“, което основание се установява в допълнение освен от изложеното за ненадежност на целта и условията на планирания престой, и от извода, че чуждият гражданин не имал никакво намерение да се ползва от личните си документи на територията на Р.България, а от тук намерение за напускане на територията на ЕС, което представлява риск от миграция и преследване на различна цел от сезонна заетост в страната. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на материалния закон, като не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорения отказ противоречи на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Съгласно чл. 34, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим е предвидено, че се отказва издаването на виза за краткосрочно пребиваване, ако е налице едно от основанията, посочени в чл. 32, т. 1 от Визовия кодекс. За отказа се съставя формуляр в два екземпляра съгласно приложение VI към чл. 32 от Визовия кодекс. В настоящият случай постановеният отказ съдържа всички реквизити съобразно стандартния образец по Приложение VI към чл. 32 от Визовия кодекс, който съдържа 17 точки, а в случая отказа е постановен след направено отбелязване на т. 10 и т. 13, които съответстват на предвиденото в чл. 32, §1 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността основания за отказ, анулиране или отмяна на виза. Направеното отбелязване т. 10 – предоставената информация относно обосновката на целта и условията на планирания престой не е надеждна и т. 13 има основателни съмнения за намерението да напусне територията на държавите членки преди изтичането на визата, а в отделно в допълнителни забележки е посочено, че Приложение VI на визовия кодекс на общността точка 10 и точка 13 – целта и условията на планирания престой не са обосновани. Предоставената информация относно обстановката на целта и условията на планирания престой не е надеждна. Има основателни съмнения за намерението да напусне територията на държавите членки преди изтичането на визата. Миграционен риск. При така установеното следва да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК. Неоснователни са доводите на касационният жалбоподател за допуснати съществени процесуалния нарушения от компетентния орган. Според чл. 21, §1 от Регламент (ЕО) № 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Визов кодекс на Общността, /Регламент (ЕО) № 810/2009 г./, е предвидено, че при разглеждане на заявление за издаване на единна виза се проверява дали кандидатът изпълнява условията за влизане, посочени в член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници, като по-специално се преценява дали кандидатът представлява риск за незаконна имиграция или за сигурността на държавите-членки, както и дали възнамерява да напусне територията на държавите-членки преди изтичане на визата, за която кандидатства. А съобразно чл. 8 §1, §2 и § 3 от Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 година относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС) е уредено, че когато заявлението за издаване на виза е допустимо съгласно член 19 от Регламент (ЕО) № 810/2009, компетентният да издава визи орган създава незабавно досие за съответното заявление, като въвежда във ВИС данните, указани в член 9, доколкото кандидатът е задължен да предостави тези данни. А При създаването на досие за заявлението, компетентният да издава визи орган проверява във ВИС, в съответствие с член 15, дали някоя от държавите-членки вече е въвела във ВИС предишно заявление за виза, което е подал съответният кандидат. Ако съществува предишно въведено заявление, компетентният да издава визи орган свързва всяко ново заявление за издаване на виза към предишното досие на заявление за издаване на виза на съответния кандидат. Според чл. 15, §1 от Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на съвета от 9 юли 2008 година относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави-членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС) е указно, че компетентният за издаването на визи орган се допитва до ВИС за цели, свързани с разглеждането на заявленията и с решенията по тези заявления, включително решението за анулиране, отнемане или удължаване на срока на валидност на визата, в съответствие със съответните разпоредби. С оглед гореизложеното, за административния орган е налице задължение да извърши съответните проверки, липсва регламентация, че за предприетите действия съобразно чл. 8 и чл. 15 от Регламент (ЕС) №767/2008г. на Европейския парламент,се следва да бъде приложена извадка от извършената проверка, следователно недоказано остава твърдението на касатора, че административният орган не е извършил съответните справки. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че липсва съгласувателна процедура с Държавна агенция „Национална сигурност“ и Отдел „Миграция“ към МВР. Действително по делото в представената административна преписка, не е представено доказателство съобразно извършена съгласувателна процедура съобразно чл. 3, ал.1 от Инструкция №КОВ-04-02-351 от 15.08.2013г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи, издадена на основание чл. 9е, ал.2 от Закона за чужденците на Република България. Но с определение №17047 от 19.05.2025г., по адм. дело №4799/2025г., административният съд задължил, на основание чл. 186 вр. с чл. 192, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Държавна агенция „Национална сигурност“ да представят съответните документи и становището си по съгласувателната процедура по заявление за издаване на виза. В изпълнение на дадените задължителни указания, Държавна агенция „Национална сигурност“ с писмо рег. №6364 от 05.06.2025г. е посочила, че съгласувателна процедура по подаденото от апликанта заявление за виза е осъществена от СДМ-ДАНС, както и че след проверка апликантът не представлява заплаха за националната сигурност. Настоящият съдебен състав приема за законосъобразни изводите на първостепенния съд, че оспореният отказ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. Административният съд е извършил задълбочен преглед на представените по делото доказателства, в това число трудов договор и декларация от работодателя и правилно е приел, че уговорените клаузи от договора са противоречиви и неясни, същите са предвидени по начин, позволяващ трудовия договор да бъде прекратен по всяко едно време. Споделят се мотивите на съда, че не може да се приеме за действително намерените на чуждия гражданин да престира работната си сила за работодателя „Марина Сандс“ЕООД, както и че ще живее в апартамент в хотел в гр. Обзор със същото наименование, но без индивидуализация за конкретно жилище от съответния хотел. Правилно съдът е извел извода, че чуждият гражданин, не е имал намерението да се ползва от документа си за самоличност на територията на българската държава, тъй като същия не е бил легалиризан съобразно Правилника за легализация, заверки и преводите на документи и други книжа. С оглед горното следва да се приеме, че обосновано административния орган е приел, че правилно са установени точка 10 и точка 13 – целта и условията на планирания престой не са обосновани. Предоставената информация относно обстановката на целта и условията на планирания престой не е надеждна. Има основателни съмнения за намерението да напусне територията на държавите членки преди изтичането на визата. Миграционен риск. С оглед на изложеното обосновано административния съд е приел, че към момента на издаване на административния акт са били налице основанията за издаването му. Предвид гореизложеното постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователно е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение