Определение № 304 от 21.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3791/2013 г.

Производството е по чл.247 ГПК. С молба вх. на СГС № 39434 от 31.03.2014 год. адв. К. И. М., като пълномощник на ответника, /без посочване на името му/ е поискала поправка на очевидна фактическа грешка, която според изложеното, решаващият състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал в постановеното по реда на чл.274, ал.3,т.1 ГПК определение № 112 от 19.02.2013 год., по ч.т.д.№ 3791/2013 год., в частта за деловодните разноски, които се следват на страната на осн. чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.81 ГПК. Ответната по молбата страна в срока и по реда на чл.247, ал.2 ГПК не е заявила становище. Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.247 ГПК, намира: Молбата е подадена от надлежна страна в процеса и при липсата на въведен от законодателя срок за същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съгласно последователната практика на ВКС очевидна фактическа грешка по см. на чл.247 ГПК е налице, само, когато съществува несъответствие между формираната действителна воля на съда и нейното отразяване, каквото противоречие в случая отсъства. Обстоятелството, че изрично в съобразителната част на обжалвания съдебен акт решаващият състав на второ търговско отделение на ВКС е приел за неоснователно искането на ответната по частната касационна жалба страна [фирма], основано на чл.78, ал.3 ГПК, по съображения за липса на ангажирани доказателства за реално извършени от последната деловодни разноски в производството пред касационната инстанция и въз основа на така приетото за установено е отказал присъждането им, изключва да е налице твърдяния от молителя порок, подлежащ на отстраняване по реда на чл.247, ал.1 и сл. ГПК. Видно от мотивите на постановения съдебен акт решаващият състав на ІІ т.о. на ВКС е счел, че приложеният по т.д.№ 5049/2011 год. договор за правна защита и съдействие от 22.01.2011 год. сключен с адв. М., с който е договорено възнаграждение от 60 лв./час, и е внесена авансово сума от 600 лв., на който ответникът се позовава, е за процесуалното представителство на страната в производството пред СГС по същото гр. дело, както изрично е отразено от доверител и довереник в предмета на същия, поради което само по себе си съществуването му не би могло да обоснове правен извод, че тези разноски са дължими и то в същия размер и в производството по ч.т.д.№ 3791/2013 год.. Следователно постановеното отхвърляне на искането, основано на чл.78, ал.3 ГПК не е обусловено единствено от липсата на представен от [фирма] списък по чл.80 ГПК, както необосновано поддържа молителят, а поради отсъствие на данни за реално извършени такива за конкретното производство по чл.274, ал.3 ГПК, като в подкрепа на изградения правен извод за отсъствие на елементите от фактическия състав на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК е извършена и констатацията за непредставен списък сочещ на конкретния им размер. Отделен в тази вр. остава въпросът, че при липса на списък по чл.80 ГПК евентуално подадената молба по чл.248 ГПК за изменение на постановен съдебен акт в частта му за деловодните разноски, какъвто правен резултат всъщност се цели и с молбата на адв. М. вх. на СГС № 39434 от 31.03.2014 год., би била процесуално недопустима. Водим от тези съображения и на осн. чл.248 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС