Определение № 1409 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1076/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 6509/15.04.2024г., на „Дрийм Тийм Филмс“ ООД, [населено място], чрез пълномощник адвокат В. П., с правно основание чл.248 ГПК, с искане за допълване на постановеното по делото определение № 758/27.03.2024г. чрез допълнително присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 55 271лв. С подадения чрез адвокат Л. Г. писмен отговор насрещната страна Г. Т. Г. оспорва молбата по чл.248 ГПК.Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на молителя. Съставът на на I т.о., въз основа на поддържаното в молбата и отговора и данните по делото, приема следното: Молбата за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, с правно основание чл.248 ГПК, е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. С постановеното по делото определение № 758/27.03.2024г. не е допуснато касационно обжалване на решение №198/23.03.2023г. по възз.т.д. № 612/2022г. на Софийски апелативен съд. Тъй като липсва произнасяне по своевременно направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в производството пред касационния съд в подадения от молителя чрез адвокат отговор на касационната жалба, към който са приложени договор за правна помощ и нареждане за валутен превод, молбата по чл.248 ГПК е основателна. По отношение на размера на разноските на молителя за адвокатско възнаграждение в касационнтото производство е релевирано в отговора на молбата по чл.248 ГПК възражение, с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Преди всичко настоящият състав намира, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е направено своевременно.Предвид на това, че молителят е направил искането за разноски в отговора на касационната жалба, а по делото не е проведено открито съдебно заседание, преди връчване на препис от молбата по чл.248 ГПК касаторът не е могъл да възрази за разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК е изяснено в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.Указано е, че то се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото; Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай – например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-ниска степен; След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика на касационния съд приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Тъй като в случая производството е по чл.288 ГПК, в което не се провежда открито съдебно заседание, и повдигнатите правни въпроси не се характеризират с голяма сложност, направените от молителя разноски за адвокатско възнаграждение, които надхвърлят 50 000лв., са прекомерно високи и следва да бъдат намалени, при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК по релевираното своевременно възражение. По отношение на размера, до който следва да бъдат редуцирани разноските за адвокатско възнаграждение на молителя, следва да се съобрази задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд.В него е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Предвид това, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Следователно, за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение при приложение на чл. 78, ал. 5 ГПК определяща е фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, разноските за адвокатско възнаграждение на молителя следва да бъдат намалени до размера от 4000лв. Като обобщение, искането за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК се явява основателно до размера от 4000лв., а в останалата част до пълния предявен размер се оставя без уважение. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: