Определение № 149 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9068/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на Г. П. Г. от гр. Варна, с адрес на [адрес], против Определение № 4518 от 30.04.2024 г., постановено по адм. д. № 284 по описа за 2024 г. на Административен съд – Варна. Релевира нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – кметът на Община Варна със седалище и адрес на управление в гр. Варна, на [улица], не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в посочения в обжалваното определение срок и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение, във връзка с молба на кмета на Община Варна с правно основание чл. 248, ал. 1, предл. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е изменено решение № 2836/19.03.2024 г. по адм. д. № 284/2024 г. на Административен съд – Варна в частта за разноските, като присъденото с това решение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) в полза на адв. Я. Й. Стойчев от Адвокатска колегия – Варна адвокатско възнаграждение от 1000.00 лв. е намалено на 400.00 лв. За да постанови този резултат, решаващият състав на Административен съд – Варна е взел предвид приетото по т. 1 от диспозитива на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е тълкувал в смисъл, че националният съд, ако намери основание за това, може да определя по-ниски размери на адвокатските възнаграждения от предвидения минимум за съответния вид правна помощ по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба/та). С оглед това решение на СЕС и доколкото е приел, че адм. д. № 284/2024 г. по описа на този съд не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, а пълномощникът на жалбоподателя не е осъществил други процесуални действия, извън подаването на жалбата, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство, е преценил, че размерът на присъдения с решение № 2836/19.03.2024 г. по същото дело в полза на адв. Я. Й. Стойчев от Адвокатска колегия – Варна адвокатски хонорар от 1000.00 лв. се явява неправилно определен и прекомерен. Поради това е счел, че същият следва да бъде намален до сумата от 400.00 лв. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Основателно е оплакването на частния жалбоподател за немотивираност на атакувания съдебен акт, довела до необоснованост и съществено процесуално нарушение по чл. 172а, ал. 2 АПК. Административният съд се е задоволил да посочи бланкетно, че съобразява Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД), постановено по преюдициално запитване на Софийски районен съд, без да изложи мотиви дали фактическата обстановка по адм. д. № 284/2024 г. по описа на този съд е сходна с тази по процесното решение на СЕС, решаването на конкретния правен спор (за размера на дължимите в полза на адв. Стойчев разноски) изисква ли прилагането на тълкуваната с това решение норма на чл. 101, пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и как се съотнася приетото по Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 с обстоятелството, че адв. Стойчев е оказал безплатна правна помощ на частния жалбоподател по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Отделно от това е установил невярно фактите по делото относно обема на извършената от посочения адвокат правна помощ. Това налага отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на въпроса по частната жалба по същество. Настоящият състав на касационната инстанция преценява, че не са налице основания за уважаване на искането на кмета на Община Варна за изменение на решение № 2836/19.03.2024 г. по адм. д. № 284/2024 г. на Административен съд – Варна в частта за разноските Задължителната сила на решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания на национални юрисдикции, каквото е Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 касае, както тези национални юрисдикции, така и всички национални съдилища, разглеждащи правен спор, решаването на който изисква прилагане на общностната норма, тълкувана с тези решения. Това обаче не означава, че решенията на СЕС по чл. 19, пар. 1 и пар. 3, буква „б)“ от Договора за Европейския съюз (ДЕС) имат пряко приложение и че компетентният национален съд е длъжен да ги съобразява по всички правни спорове, които решава и на всички инстанции. Задължителната им сила е израз на принципа, че сходните казуси трябва да се решават по сходен начин, поради което определяща е фактическата обстановка по конкретния правен спор. В този смисъл тълкуването, което СЕС дава в решенията си по преюдициални запитвания не е абстрактно, а е съобразено с конкретна фактическа обстановка и именно в светлината на това следва да се преценява от националния съд доколко те са относими към правилното разрешаване на правния спор, с който е сезирана националната юрисдикция. В случая такава относимост не е налице, доколкото по дело C-438/22 на СЕС е разгледано исково производство, развиващо се пред Софийски районен съд, по което ищецът, наред с главния иск, претендира да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение, изчислено в съответствие със сключен между него и адвокат договор за правна защита и съдействие, размерът на което ответникът по иска твърди, че е прекомерен и иска то да бъде намалено. Предмет на оспорване по адм. д. № 284/2024 г. на Административен съд – Варна е мълчалив отказ на кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация, подадена от частния жалбоподател, във връзка с извършване на обстоятелствена проверка за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“. В това производство първоинстанционният и частен жалбоподател е бил защитаван от адвокат, оказал му безплатна адвокатска помощ и съдействие, като на близък, т.е. не става дума за споразумение между клиент и адвокат/ адвокатско дружество относно адвокатски хонорар на или над минимума по Наредбата, което споразумение съдът да преценява дали ограничава конкуренцията, а се касае за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3 от с.р. на ЗАдв., в която хипотеза съдът е задължен да определи адвокатския хонорар в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за съответния вид правна помощ. Поради това процесното решение на СЕС е неприложимо по конкретния казус. Когато присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, от т. 1 до т. 3 от с.р. на ЗАдв., съдът съобразява фактическата и правна сложност на съответното дело и извършената от адвоката работа. По казуса първоинстанционният съд не е взел предвид фактическата и правна сложност на спора и не е установил, че извън съдействието по подаване на първоинстанционната жалба, адв. Стойчев е участвал в едиственото проведено по делото съдебно заседание (протокол от съдебно заседание, проведено на 13.03.2024 г. – л. 26, пак там) и е имал активна позиция, като процесуален представител на Г.. Поради това сумата от 1000.00 лв., присъдена в полза на този адвокат с решение № 2836/19.03.2024 г. по адм. д. № 284/2024 г. на Административен съд – Варна, е справедлива и обоснована по смисъла на чл. 36 ЗАдв. По изложените съображения, определението, като неправилно, следва да се отмени и вместо това искането за изменение на посоченото решение на Административен съд – Варна в частта за разноските – бъде отхвърлено. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия