Определение № 71 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 617/2012 г.

№ 99/2012 г. по описа на Районен съд – Исперих поради отвод на всички съдии на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Н.ч.х.д. № 99/2012 г. по описа на Районен съд - Исперих е образувано по тъжба на И. Ж. К. срещу К. Т. П. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК. Направените от всички съдии от Районен съд – Исперих самоотводи на основание чл. 29, ал. 2 НПК са обосновани с обстоятелството, че тъжителят К. е бивш служител на ОЗ „Охрана” – гр.Разград, с когото са били в преки служебни взаимоотношения. Действията на съдиите от Районен съд – Исперих при възможността горното обстоятелство да създаде съмнения за предубеденост и небезпристрастност при разглеждане на делото, са правилни и законосъобразни. Осигуряването на справедлив процес изисква промяна на подсъдността на делото чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд от друг съдебен район, какъвто е Районен съд – гр.Кубрат. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение