Определение № 145 от 18.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1053/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 686/20.11.2012г., постановено по ч.т.д.№ 625/12г. от ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба против определение № 11052/05.07.12г. по ч.гр.д.№ 891/12г. на СГС. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че определението по чл.423, ал.1 ГПК не подлежи на инстанционен контрол. Определението е правилно. Определението на въззивния съд, с което същият се произнася по възражение на длъжника по реда на чл.423, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване. Това определение не е преграждащо, а е постановено по реда на специално предвидения в заповедното производство извънинстанционен контрол на издадената заповед за изпълнение, която съгласно чл.413, ал.1 ГПК не подлежи на обжалване. Обжалване на определението по чл.423, ал.1 ГПК не изрично предвидено в закона. По тези съображения не са налице предпоставките на чл.274, ал.1 ГПК за разглеждане на подадената частна жалба, поради което определението на състава на ВКС следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд