Решение № 8741 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2019 г.

Решение № 8741 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2339/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – Пловдив при ЦУ на НАП, против решение № 2771/21.12.2018 г. по адм. дело № 2286 по описа за 2018 г. на Административен съд - Пловдив. С обжалваното решение е отменен Ревизионен акт № Р-16001617006512-091-001/17.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 372/29.06.2018 г. на изпълняващия правомощията директор дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Джили Спорт" ООД допълнително е начислен ДДС в размер на 14 902, 70 лв., с прилежаща лихва 3 412, 09 лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., съответно в размер на 6 232, 16 лв., 4 739, 70 лв. и 7 401, 35 лв., с прилежащи лихви 2 561, 31 лв., 1 466, 30 лв. и 1 536, 11 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че установените разлики между маркираните на ЕКАФП брой артикули и отчетените по счетоводни данни в повече изписани брой артикули по кредита на сметка 304 са реализирани на територията на страната, като за тяхната продажба не е издаден документ за извършена продажба и представляват неотчетени приходи от продажба на стоки за съответните ревизирани години, което представлява обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Моли за отмяна на решението, както и присъждане на съдебни разноски за две инстанции. Прави възражение за прекомерност. Ответната страна - "Джили Спорт" ООД, чрез адв. Бангеев, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-16001617006512-091-001/17.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 372/29.06.2018 г. на изпълняващия правомощията директор дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Джили Спорт" ООД допълнително е начислен ДДС в размер на 14 902, 70 лв., с прилежаща лихва 3 412, 09 лв., както и допълнително е установен корпоративен данък за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., съответно в размер на 6 232, 16 лв., 4 739, 70 лв. и 7 401, 35 лв., с прилежащи лихви 2 561, 31 лв., 1 466, 30 лв. и 1 536, 11 лв. Административният съд е отменил атакуваният РА, като незаконосъобразен. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазени административно-процесуални правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е установил, че за да определи облагаемата основа на дружеството по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК приходната администрация е приела, че са налице данни за укрити приходи, формирани от продадени артикули/стоки, които са изписани в повече по кредита на сметка 304. Посочил е, че този извод на ревизиращите е обоснован само с обстоятелството, че са установените разлики между маркираните на ЕКАФП брой артикули и отчетените по счетоводни данни в повече изписани брой артикули по кредита на сметка 304 /описани по-горе/, както и това, че по счетоводни данни няма установени липси и брак на стоки при ревизираното лице. Съдът е приел, че не са налице основания за приложение на чл. 122 от ДОПК, тъй като посочените от органите по приходите "разлики в бройките артикули" са напълно недоказани и не представляват юридически факти по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 – укрити приходи. В тази насока съдът се е позовал на декларацията на управителя на ревизираното дружество, че е честа търговска практика да се закупуват от един клиент два-три или повече артикула при едно пазаруване и в такива случаи на касовия апарат се въвежда една сделка с общата дължима сума. Съдът е констатирал, че на всички модели ФУ, използвани от "Джили Спорт" ООД, може да се маркират продажби на стоки, без да се задава количеството на продаваните артикули, като в касовия бон се отразява само общата сума на продадените стоки. Съдът е съобразил и показанията на свидетелят Димитрова, работила като продавач – консултант в търговски обект на "Джили Спорт" ООД през 2014 г., 2015 г., 2016 г., която е заявила, че на 3-4 продажби веднъж може да се случи един касов бон да се издаде за два артикула. Съдът е посочил още, че ноторно известен факт е честата практика за няколко артикула в касовия бон да се отразява само общата сума на продадените стоки. Съдът е подчертал, че последното безспорно е нарушение на законовите изисквания за реквизитите на фискалната касова бележка от ФУ, но това не води еднозначно до извода, че са укрити приходи. Крайният извод на съда е, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство не доказват по безспорен и категоричен начин укриването на приходи. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Съдът е обсъдил доводите на страните въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Фактическата обстановка е установена напълно. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в хода на ревизията не е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като фактът на установените разлики между маркираните на ЕКАФП брой артикули и отчетените по счетоводни данни в повече изписани брой артикули по кредита на сметка 304 не е достатъчен да обоснове наличие на данни за укрити приходи или доходи за процесния данъчен период. Това се доказва и от заключението на вещото лице, според което данните за броя продадени стоки/артикули са взети от ЕКЛ на ЕКАФП, които са дистанционно свързани с НАП, т. е. за продажбата на 5 767 бр. артикули за 2013 г., 8830 бр. за 2014 г. и 6 889 бр. за 2015 г., приходите са регистрирани в ЕКАФП, отразени са счетоводно и върху тях е начислен ДДС. Именно поради това, само разликата в броя артикули, без да е установена разлика в стойностите не е достатъчно да се приеме, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Действително, често срещано е за няколко артикула в касовия бон да се отразява само общата сума на продадените стоки. Тази практика безспорно представлява нарушение на законовите изисквания за реквизитите на фискалната касова бележка от ФУ, но сама по себе си не води еднозначно до извода, че са укрити приходи. Следователно органите по приходите не са събрали достатъчно доказателства за наличие на някоя от хипотезите по ал. 1 на чл. 122 ДОПК. В подкрепа на заключенията на съда са останалите събрани по делото доказателства. Управителят на ревизираното дружество е декларирал, че е честа търговска практика да се закупуват от един клиент два-три или повече артикула при едно пазаруване и в такива случаи на касовия апарат се въвежда една сделка с общата дължима сума. Установено е, че това е възможно, тъй като на всички модели ФУ, използвани от "Джили Спорт" ООД, може да се маркират продажби на стоки, без да се задава количеството на продаваните артикули, като в касовия бон се отразява само общата сума на продадените стоки, а според показанията на свидетелката Димитрова, работила като продавач – консултант в търговския обект, на 3-4 продажби веднъж може да се случи един касов бон да се издаде за два артикула. След като не са налице доказателства за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите в нарушение на закона е пристъпил към определяне на данъчната основа по реда на този текст. Съдът вярно е преценил, че в този случай не следва да се обсъжда дали определената от данъчния орган данъчна основа е съобразена с изискванията на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както и че при липса на доказателства за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, фактическите констатации в РА не се ползват от презумпцията за вярност до доказване на противното в производството по неговото обжалване. Ревизиращите органи не са доказали наличието на укрити приходи, но в същото време са приели тези приходи като база за определяне на облагаемата основа по съответния материален данъчен закон, което обосновава материална незаконосъобразност на РА. С оглед изхода на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на ответника в размер на 900 лв. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка по чл. 218 АПК не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната на решението и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила.