Определение № 420 от 06.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3127/2020 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 1, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. Н., подадена чрез пълномощника му по делото адв. Н. М. срещу разпореждане № 9/17.02.2020 г., постановено по частно гр. дело № 5929/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното разпореждане са върнати частна жалба с вх. № 22055/04.12.2019 г. и частна жалба с вх. № 22057/04.12.2019 г., подадени от жалбоподателя чрез същия пълномощник, съответно срещу определение № 3573/30.10.2019 г. и определение № 3226/04.10.2019 г., постановени по същото частно гр. дело на САС. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащ на обжалване пред ВКС съдебен акт на апелативния съд. В жалбата се излагат множество оплаквания и доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалваното разпореждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане № 9/17.02.2020 г. е валидно и процесуално недопустимо; оплакванията и доводите на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни. Обжалваното разпореждане обаче е неправилно, предвид следното: За да го постанови, въззивният съд е посочил в мотивите към него, че с предходно свое разпореждане от 11.11.2019 г. е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да отстрани следните нередовности на частните жаби с вх. №№ 22055/04.12.2019 г. и 22057/04.12.2019 г., а именно: да представи пълномощно за представителната власт на адв. Н. М. за изготвянето на жалбите и за процесуално представителство пред ВКС, или сам жалбоподателят да подпише жалбите; да уточни искането си към съда; да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 15 лв. – също по всяка от двете жалби. Въззивният съд е приел и че тези указания са били получени от жалбоподателя на 29.01.2020 г., като връчването им е станало по реда на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ГПК; приел е и че указанията не са изпълнени в определения от съда срок. Последните два извода на апелативния съд са незаконосъобразни. Същият е предприел връчването на съобщение с препис от разпореждането от 11.11.2019 г., съдържащо указанията, чрез пълномощника по делото на жалбоподателя – адв. Н. М., която не е била намерена на адреса ѝ на 23.12.2019 г., 18.01.2020 г. и 29.01.2020 г. (видно от съобщението с разписката към него на лист 62 от делото на САС). При това положение съдът не е следвало да прилага по делото съобщението с преписа по реда на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, а е следвало да предприеме залепване на уведомление по чл. 51, ал. 2 от ГПК, като едва след изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК е могъл да приеме връчването за редовно – съгласно чл. 47, ал. 5, във вр. с чл. 51, ал. 2 от ГПК. Незаконосъобразни са и указанията на въззивния съд, дадени с разпореждането от 11.11.2019 г. – в частта им относно представянето на пълномощно за адв. Н. М.. Такова пълномощно вече е било представено по делото (лист 14 от делото на САС) и тъй като в него не е посочено друго, то има сила до завършването на делото във всички инстанции – чл. 34, ал. 4 от ГПК. Вместо тези указания, апелативният съд е следвало да даде такива за подписването на частните жаби с вх. №№ 22055/04.12.2019 г. и 22057/04.12.2019 г. от адв. М., тъй като и двете жалби не са подписани. Така установената незаконосъобразност на връчването на указанията към жалбоподателя, дадени с разпореждането от 11.11.2019 г., както и на част от самите указания, води до неправилност и на обжалваното разпореждане № 9/17.02.2020 г., поради което последното следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на апелативния съд за по-нататъшно администриране на частните жаби с вх. №№ 22055/04.12.2019 г. и 22057/04.12.2019 г., което следва да започне с ново, редовно връчване на жалбоподателя на указанията, дадени с разпореждането от 11.11.2019 г., с изключение на тези за представяне на пълномощно за адв. М., вместо което следва да се дадат указания за подписването на двете жалби от пълномощника. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение