Определение № 10347 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8871/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Е. С., чрез процесуалния му представител адв. Михайлов, против определение № 8858 от 17.06.2024г., постановено по адм. дело № 144/2024г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което на основание чл. 213а ал. 2 във връзка с чл. 215 ал. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу определение № 1302 от 05.02.2024г. по адм.д. № 144/2024г. по описа на АССГ. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, поради неправилност на извода на съда, че жалбоподателят е бил редовно уведомен за определение № 1302 от 05.02.2024г. Посочва се, че съобщението за това определение е било връчено в кантората на процесуалния представител на жалбоподателя, но не лично, а на негова колежка, която е оставила същото на бюрото му. Поради това то е било затрупано с други документи и се посочва, че процесуалният представител на жалбоподателя е научил за определението една на 21.02.2024г. Поради това иска да бъде отменено определението, с което е оставена без разглеждане жалбата му като просрочена. Ответниците Директорът на Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община /ДОСК при СО/ и Кмета на СО – район „Витоша“ не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, съгласно чл. 213а ал. 7 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АССГ е приел, че подадената жалба срещу определение № 1302 от 05.02.2024г. е просрочена, тъй като жалбоподателят е бил уведомен за това определение редовно на 12.02.2024г. Приел е, че това е така, тъй като съобщението за определението от 05.02.2024г. е било връчено на адвокат, намерен в кантората на адв. Михайлов, процесуален представител на жалбоподателя. Поради това е направил извод, че срокът за оспорване, който за определенията е 7 – дневен, е изтекъл на 19.02.2024г., а подадената на 21.02.2024г. жалба е просрочена и като такава подлежи на оставяне без разглеждане на основание чл. 213а ал. 2 във връзка с чл. 215 т. 3 АПК. Определението е правилно. Видно от представените доказателства съобщението за определение № 1302 от 05.02.2024г. по адм.д. № 144/2024г. на АССГ е връчено на адвокат, намиращ се в кантората на адм. Михайлов, процесуален представител на жалбоподателя, за което лице е отбелязано, че работи заедно с него. Съобщението е връчена на 12.02.2024г. Съгласно чл. 51 ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 АПК, „Връчването на адвокат става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчването в кантората може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката. При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя“. В случая връчването на съобщението е станало при условията на хипотезите разписани в изречения второ и трето на чл. 51 ал. 1 ГПК, като са изпълнени всички изисквания по посочената разпоредба. В тази връзка е правилен извода на съда, че жалбоподателят чрез процесуалния си представител е бил редовно уведомен за оспореното от него определение № 1302 от 05.02.2024г. на дата 12.02.2024г., от който момент е започнал да тече 7 – дневният срок за оспорване. Правилно в тази връзка съдът е приел, че срокът е изтекъл на 19.02.2024г., който ден е бил понеделник – работен и непразничен ден, съответно е правилен извода, че подадената на 21.02.2024г. е просрочена. Ирелевантни към това производство и към изводите на първоинстанционния съд за просрочие са наведените в частната жалба съображения, че колегата на процесуалния представител на жалбоподателя е оставил съобщението на бюрото му и то е било затрупано от други документи. Освен това видно и от постановено определение от 02.04.2024г. е отхвърлено искане на процесуалния представител на жалбоподателя за възстановяване на срока за оспорване, което е било потвърдено и с определение на ВАС, в което са били наведени същите възражения и са били обсъдени от двете инстанции. Оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,