Определение № 5518 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1696/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. М. М., чрез адв. Л. И.-Т. от АК София срещу решение № 260 от 15.01.2024 г. по в.гр.д. № 5323/2023 г. на Софийски градски съд, потвърдил решение № 3726 от 11.11.2021 г. на Софийски районен съд. Отхвърлен е иска на касаторката по чл. 439 ГПК, предявен срещу „Топлофикация София“ ЕАД за недължимост на главница от 3 663,58 лв. за доставена топлинна енергия за периода 25.08.2006 г.-30.04.2008 г., 1 778,41 лв. – лихва за периода 25.08.2006 г. – 20.07.2009 г., ведно със законна лихва от 25.08.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 341,96 лв. – разноски по заповедното производство, за събирането на които е образувано ИД №1868/2013 г. по описа на ЧСИ С. Я.. Искът е основан на претенцията на ищцата, че не дължи сумите по горепосоченото изпълнително дело образувано срещу нейната наследодателка – А. Ч.. Твърди се, че Т. М. М. е конституирана като длъжник на 30.04.2013 г., а единственото извършено спрямо нея действие било налагане на възбрана на 08.08.2013 г., поради което същата не дължи процесните суми, тъй като задължението е погасено по давност. Съдилищата не са възприели тези доводи. Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска изцяло като е приел за установено, че за процесните вземания е приложим пет годишния давностен срок, доколкото същите са установени с влязло в сила на 08.11.2011 г. решение, като всяко поискано и предприето от взискателя действие за принудително изпълнение прекъсва този срок. По делото е установено, че с първоначалната молба за образуване на изпълнително дело, взискателят е поискал да бъдат извършени изпълнителни действия. Последващи действия са искани и извършвани, както следва: на 08.08.2013 г. е наложена възбрана върху собствения на ищцата имот; на 12.03.2014 г. са насрочени опис и оценка на същия имот; на 23.01.2017 г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение; на 19.01.2019 г. и 18.03.2020 г. са насрочени опис и оценка на движими вещи. Давността за вземането е била прекъсната на 23.04.2013 г. с подаването на молба за образуване на изпълнително дело и не е текла до 26.05.2015 г., тъй като в този период се е прилагало ППВС №3/18.11.1980 г., съгласно което докато има образувано изпълнително дело давността спира да тече. В мотивите си въззивния състав се основава на становището застъпено в тълкувателно решение №2/2015 г. постановено по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. Така също давността се прекъсва и с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ по аргумент от чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С оглед гореизложеното инстанцията по същество е приела, че не е налице изтичане на петгодишния давностен срок, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявеният от ищцата отрицателен установителен иск. Касаторката обжалва решението с оплаквания по чл. 281, т.3 ГПК. В приложеното към жалбата изложение се сочи противоречие с постановките на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. ОСГТК. Като са формулирани осем въпроса по които се изтъква критерия на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК Ответникът „Топлофикация София” ЕАД е депозирал отговор чрез пълномощник ст. юрк. М. П., в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, нито съдът се е произнесъл по материаланоправен, респ. процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона или развитието на правото.. Претендира разноски. При проверка на предпоставките по чл..280 ГПК за допускане на въззивното решение до касационното обжалване, настоящият съдебен състав на Върховен касационен съд намира касационната жалба за процесуално недопустима ,тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал3 т.1 ГПК.Нормите уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и за прилагането им съдът следи служебно При цена на иска под прага от 5000лв касационно обжалване не е допустимо, като незавизимо дали вземането се претендира или оспорва, критерият е цената на исковете ,поради това цената на иска за главницата, при съединяването му с иск за изтекли лихви, не се сборуват като паричен размер. Поради това касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Разноски се дължат и в този случай. В полза на ответника по касация „Топлофикация София“ ЕАД, представляван от ст.юрк. М. П., следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.