Определение № 2797 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против решение №210 от 13.12.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №314 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, II състав. С въззивното решение е потвърдено решение № 260000 от 28.02.2024 г. по гр. д. № 488 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Комисията искове за отнемане от М. М. Петкована на сумата от 2000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Шевролет“, модел „К.“ с рег [рег.номер на МПС] и сумата от 5 500 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Рунер“ с рег. [рег.номер на МПС].

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и наличното в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ?“;

2. Следва ли липсата на имущество над 150 000 лв. да възпрепятства изследване на елементите, определящи несъответствието по смисъла на специалния закон за гражданската конфискация и формирането на обосновано предположение за произхода на имуществото?

М. М. П. застъпва становището, че няма основания за допускане на решението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Срещу Й. М. П. е било образувано наказателно производство за извършено данъчно престъпление, тъй като не е подала данъчна декларация и е потвърдила неистина и по този начин е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери/28649,60 лв./, което престъпление попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ. Затова Комисията е образувала проверка, завършила с извод за значително несъответствие на имуществото на проверяваното лице, поради което е предявила срещу Й. М. П., нейния съпруг М. Й. П. и дъщеря М. М. П. искове за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от тях имущество.

Варненският апелативен съд констатирал, че според съдебно-икономическата експертиза общият размер на доходите на ответниците за проверявания период е в размер на 60 143,89 лв. размерът на обичайните разходи за издръжка на домакинството на ответниците съобразно членовете му е 376 546,07 лв., нетен доход за периода-316,502,18 лв., а общото несъответствие между имущество и нетен доход-326, 442 лв. За да изчисли това несъответствие, експертът е намалил обичайните и извънредни разходи с доходите и други източници на финансиране и към получената отрицателна величина е прибавил наличното имущество към края на проверявания период в размер на 9 940 лв., от които 2 900 лв пазарна стойност на отчуждения автомобил „Шевролет“ и 7 040 лв. пазарна стойност на автомобила „Тойота“. Изрично е отбелязано, че към края на проверявания период ответниците М. П. и Й. П. не притежават имущество и не е налице значително несъответствие на стойността на имуществото/ а не сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Въз основа на тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че за да бъде основателно искането за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, е необходимо кумелативното наличие на следните предпоставки: ответникът да е привлечен като обвиняем за престъпление, попадащо в предметния обхдат на чл.108, ал.1 от ЗОНПИ, значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица-чл.107, ал.2 от ЗОНПИ и да не е доказан законен източник на средствата за придобиване на това имущество. В случая е доказана първата предпоставка-срещу Й. М. П. е било образувано досъдебно производство, попадащо в предметния обхдат на чл.108, ал.1, т.18 от ЗОНПИ. Според въззивния съд обаче не е налице втората предпоставка-наличие на значително несъответствие. Значителното несъответствие е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото над общата стойност на нетния доход за проверявания период, поради което в настоящия случай, когато стойността на самото имущество по смисъла на параграф 1, т.4 на ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв, няма как да се формира значително несъответствие по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ-независимо от размера на нетните доходи по смисъла на параграф 1, т.8 от ДР на ЗОНПИ. В този смисъл е и отговорът на експертизата по поставената задача да изчисли размера на несъответствието. Ето защо въззивният съд е достигнало до извода, че исковете са неоснователни, поради което е потвърдил първоинстанционното решение.

Поставените от касатора въпроси във връзка с така изложените мотиви на въззивния съд и съображенията за очевидна неправилност на решението обобщено касаят съдържанието и механизма на определяне на понятието „значително несъответствие“ при предявен иск за гражданска конфискация. Тезата на касатора е, че значителното несъответствие не се определя от абсолютната стойност на наличното в края на проверявания период имущество, а като към имуществото се добавят разходите, превишаващи брутните приходи/т.нар. „отрицателен нетен доход“/. Тази теза е отречена от трайно установената практика на ВКС. Както е посочено в решение № 50130/03.01.2024 г. по гр.д. № 5134/2021 г. на IV ГО, при определяне размера на значителното несъответствие не следва да се добявя т.нар „отрицателен нетен доход“ на проверяваните лица-разходите, превишаващи брутните им приходи. Този начин на изчисление на значителното несъответствие е в нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на § 1, т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗОНПИ, респективно – в противоречие с трайно установената практика на ВКС, включително и с тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС. В тълкувателното решение изрично е разяснено, че стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване c най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не и на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., то няма как да се формира значително несъответствие съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ – независимо от размера на нетните доходи по § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Това тълкуване е в съответствие целта на закона- да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане/решения № 193/03.04.2025 г. по гр.д. № 4570/2022 г. на III ГО, № 50005/24.04.2025 г. по гр.д. № 2812/2020 г. на III ГО, №732 от 12.12.2024 г. по 2652/2023 г. на III ГО, № 50116/2024 по гр. дело № 3698/2021 г. на IV ГО, №50007/2024 г. по гр.д № 4429/2019 г. на IV ГО, № 50004/2024 по гр д. № 3649/2020 г. на IV ГО, №140/2023г по гр. дело № 3565/2022 г. на III ГО, № 203/2023 г. по гр.д. № 4452/2022 г на IV ГО на ВКС и др. В този смисъл е и практиката на ВКС по същите въпроси на касатора, съдържаща се в определение № 2297/08.05.2025 г. по гр.д. № 454/2025 г. на III ГО на ВКС. Евентуален нетен доход в отрицателен размер не представлява обогатяване, което да е налично, респективно- не съставлява имущество и не следва да се прибавя към установеното налично имущество/ определение № 101/13.01.2025 г. по гр.д. № 610/2024 г. на III ГО/. Следователно по поставените от касатора въпроси е формирана практика на ВКС, която не е необходимо да бъде променяна. Ето защо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 не следва да се допуска.

Съобразяването на обжалваното решение с практиката на ВКС означава, че то не може да се окачестви и като очевидно неправилно, тъй като е постановено в съответствие със закона, а не в явно противоречие с него или в противоречие с правилата на формалната логика.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора КОНПИ дължи на М. М. П. 1 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение