Определение № 262 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4485/2024 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. Т. И., М. Т. К. и М. А. М., чрез пълномощниците им адв.С. М. и адв.Д. А. против разпореждане № 437 от 05.06.2024 г. по гр.д.№ 721/2023 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от тях молба за продължаване на срока за отстраняване на нередовности на касационна жалба с вх. № 2561/27.02.2024г. и е върната на основание чл.286 ал.1, т.2 от ГПК същата, поради неотстраняване на нередовностите. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност на разпореждането, защото не е съобразено, че касационната жалба е подадена електронно. Считат, че липсата на връзка между доверителите и довереника е основание, налагащо продължаване на срока. Позовават се на това, че на 04.06.2024 г. са изпълнили указанията за изправяне нередовностите на касационната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. В частта, в която се атакува определението, с което е оставена без уважение молбата за продължаване на срока, определението не подлежи на обжалване. Проверката му се извършва при обжалване на определението за връщане на жалбата. Доколкото със същото разпореждане е върната и касационната жалба, съдът приема, че частната жалба в тази част е допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Данните по делото са следните: Въззивното решение е съобщено на В. Т. И., М. Т. К. и М. А. М. чрез пълномощниците им адв.С. М. на 25.01.2024 г. Касационната жалба е подадена електронно на 26.02.2024 г., ведно с изложение и сканирано копие на пълномощно и държавна такса в размер на 30 лв. След подаване на отговор от противната страна, делото е изплатено на ВКС, но с разпореждане от 923/29.04.2024 г. делото е върнато за заверка на пълномощното „ведно с оригинала“ и довнасяне на държавна такса в размер на още 60 лв. С разпореждане 342/02.05.2024 г., въззивният съд е оставил производството без движение и е дал указания за отстраняване на посочените нередовности. Съобщение за това е връчено на адв. С. М. на 18.06.2024 г. на посочения съдебен адрес. С молба № 6626, подадена електронно на 03.06.2024 г. в 23,55 ч. от В. Т. И., М. Т. К. и М. А. М. чрез пълномощниците им адв.С. М. и адв.Д. А., е поискано продължаване на срока, защото нямат връзка с доверителките, които да предадат оригинала на пълномощното и средства за довнасяне на държавна такса. Не са представени никакви доказателства. С обжалваното разпореждане съдът е приел, че искането за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на касационна жалба е неоснователно, защото посочената причина за неспазване на срока на процесуалното действие са неконкретни и неподкрепени с доказателства, оригиналът на пълномощното е следвало да се намира у пълномощника или най-малкото той е знаел за упълномощаването си и е могъл да завери с „вярно с оригинала“ притежаваното копие. Предвид непродължаването на срока и поради това, че в указания срок не е довнесена необходимата държавна такса за касационно обжалване на решението на Плевенски ОС /още 60 лв./ и защото не е представен оригинала на пълномощното или заверено копието с „вярно с оригинала“, касационната жалба е върната на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Разпореждането е правилно. Изводът на съда, че молбата за продължаване на срока не сочи на уважителни причини и не е подкрепена с никакви доказателства кореспондира на данните по делото и е обоснован. Обстоятелството, че касационната жалба е подадена по електронен път не отменя изискването пълномощното да бъде заверено, в какъвто смисъл изрично са дадени указания от ВКС и администриращия съд до жалбоподатеките. Отношенията между доверител и довереник са договорни и липсата на връзка между страните по този договор не е уважителна причина. Изпълнението на указанията след срока – с молба, подадена на 07.06.2024 г. правилно не се вземат предвид, съгласно нормата на чл. 64, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане, като правилно и съобразено с процесуалните правила, следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение