Определение № 357 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 139/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н. от [населено място], срещу определението от 10.09.2010г. по ч.гр.д.№8616/2010г. на Софийски градски съд, в частта, с която с което е отменено разпореждане от 23.03.2010г. по гр.д.№4967/2008г. на Софийски районен съд, в частта, с която е издаден изпълнителен лист за разноските по делото. Ответникът [фирма] оспорва частната касационна жалба като неоснователна и заявява, че подава насрещна частна касационна жалба, която се оспорва от другата страна като недопустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, но е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Подадената в срока за отговор частна касационна жалба от другата страна е процесуално недопустима, тъй като в закона не е предвидено право на насрещна частна касационна жалба. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С обжалваното определение на въззивния съд, постановено по реда на чл.274, ал.1 от ГПК, е отменено разпореждане на първоинстанционния съд, с което на основание чл.407, ал.1 от ГПК е постановено издаване на изпълнителен лист за присъдени на основание влязло в сила съдебно решение суми, включително и за разноски по делото. Прието е, че неправилно е постаноевно издаването на изпълнителен лист за присъдените суми, след като за тях е бил издаден такъв въз основа на невлязлото в сила въззивно решение. Делото е изпратено на районния съд за произнасяне по молбата от 11.03.2010г. за разноските, по която е прието, че няма произнасяне. Съгласно чл407, ал.1 от ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба. Предвиден е двуинстанционен контрол за законосъобразност - само пред по-горната инстанция и с упражняването на това право на жалба пътят на защита е изчерпан. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.407, ал.3 от ГПК, съгласно която само изпълнителният лист, издаден при условията на чл.406, ал.2 от ГПК, може да се обжалва по общия ред. С определението на втората инстанция, с което е извършена проверка по законосъобразността на разпореждането на първата инстанция по чл.407, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.404, т.1 от ГПК пътят на защита е изчерпан. Въззивното определение няма преграждащ характер и обжалването му не е изрично предвидено от законодателя. Подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение