Определение № 21 от 29.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 82/2013 г.

С разпореждане № 103 от 07.01.2013 г. по нохд № 6172/12 г. съдия-докладчик при Софийския градски съд прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото на ВКС по компетентност. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено е изразил становище за неоснователност на направеното искане за промяна на подсъдността. Като съобрази горното и след проверка на относимите обстоятелства, Върховният касационен съд установи: Не са налице предпоставките на чл.43, т.1 НПК. Посоченото наказателно дело е образувано по обвинителен акт срещу А. М. М. по чл.248а, ал.3, във връзка с ал.2 НК – за деяние, извършено на 21.05.2008 г. в [населено място], като видно от приложението по чл.246, ал.4 НПК прокурорът е посочил пет лица за призоваване като свидетели. Съображенията на СГС, свързани с процесуална икономия и бързина, биха имали значение само ако местонахождението на СОС не съвпада с това на СГС. Водим от горното на основание чл.43 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение