Определение № 993 от 08.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1805/2023 г.

Производството е по чл. 309 ГПК, вр. чл. 282, ал. 2 ГПК.. Постъпила е молба от Г. Р. Т. с искане за спиране на изпълнителните действия по изпълнително дело № 20208380409407 по описа на ЧСИ М. Б. до приключване на производството по молба вх. № 23003985/2023г. по описа на Софийски градски съд на Г. Т. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на определение № 26881/18.05.2021г. по ч. гр. д. № 5503/2021г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане по чл. 419 ГПК за допускане на незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 53356/2020г. на СРС. Молбата е неоснователна. Съгласно чл. 309 ТЗ спира се изпълнението на решение, предмет на молба за отмяна, при условията на чл. 282, ал. 2-6 ГПК. Според т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на молбата за отмяна са само влезли в сила осъдителни решения и определението за прекратяване на делото, поради отказ от иска. С оглед посочената задължителна практика на ВКС, спиране на изпълнението по чл. 309 ГПК може да бъде постановено само относно влезли в сила осъдителни решения, но не и във връзка с други актове, ползващи се с изпълнителна сила, каквото е разпореждането по чл. 419 ГПК, съответно във връзка с определението за потвърждаването му, още повече, че последното не се ползва с изпълнителна сила. Предвид изложеното, молбата по чл. 309 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд