Определение № 424 от 22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място], представлявано от управителя К. Т. Б., против решение № 770 от 03.06.2010 г. по гр.д. № 490/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1982 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 2856/09 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против М. К. М., Х. В. М., С. П. Д. и М. М. М. иск за прогласяване нищожност на решение № 1252 от 06.01.2009 г. по гр.д. № 2059/08 г. на ВКС, І г.о. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 189, ал.3 ГПК/ отм., които е разрешил в противоречие с казуалната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Х. В. М., М. М. М. и С. П. ,Д. изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че решение № 1252 от 06.01.2009 г. по гр.д. № 2059/08 г. по описа на ВКС, І г.о., не е подписано от един от членовете на състава, взел участие при разглеждане на делото в откритото съдебно заседание, поради настъпилата на 04.01.2009 г. внезапна смърт на същия, за което върху решението е направена бележка по чл. 189, ал.3 ГПК/отм./ от председателя на състава. Приел е, че в тази хипотеза липсващият подпис на член от състава на съда не опорочава валидността на съдебния акт, тъй като се касае за обективна невъзможност за подписване на решението, която се обхваща от разпоредбата на чл. 189, ал.3, изр.2 ГПК /отм./. Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е конкретизиран от касатора по следния начин: дали нормата на чл. 189, ал.3, изр.2 ГПК/ отм./ визира случаите, когато съдията е загубил това си качество преди датата на постановяване на съдебния акт или само случаите, когато той притежава качеството “съдия”, но е обективно възпрепятствуван да подпише акта. По този въпрос е направено предложение по чл. 292 ГПК до ОСГТК за постановяване на тълкувателно решение и е образувано тълк. д. № 1/ 2011 година. С оглед на това настоящият състав намира, че е налице основание за спиране на производството по делото по чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Водим от гореизложеното съдът