Решение № 503 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10199/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С., гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител, срещу решение № 24725/18.07.2025 г., постановено по адм. дело № 4724/2025 на Административен съд /АС/ – София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 3181/16.04.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Изложен е довод, че съдът не е взел в предвид в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е стигнал до неправилен извод. Посочено е, че молителят е работил, като полицай, като доброволно е напуснал Афганистан след падане на властта. Твърди, че професията му е повод за притеснение, тъй като е бил търсен в дома си от талибаните, след като вече е бил напуснал страната. Отбелязано е, че в случая, професионалната ангажираност на касатора е от съществено значение, като същата може да биде възприета именно, като „социална група“ по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Направено е твърдение, че в мотивите на съдебното решение се наблюдава съществено противоречие, като от една страна е посочено, че „насилието в Афганистан не е безогледно и повсеместно на територията на цялата страна“, а от друго страна се приема, „наличието на спорадични бомбени атентати и инциденти“. Възразява, че съдът не е анализирал твърденията за претърсвания на дома на касатора от талибаните, което е конкретна проява на преследване и вместо това се е задоволил с общи справки за подобряване на ситуацията, без да направи индивидуална оценка. Сочи, че съдът се е позовал на справката на ДАБ за стабилност в Афганистан, не е пренебрегнал данните от международни източници. Относно преценката за предоставяне на хуманитарен статут прави довод, че трябва да се отчете общата степен на насилие в държавата на произход и, че Афганистан безспорно попада в държави с висок риск от въоръжен конфликт и тежки посегателства. Моли да се отмени изцяло съдебното решение и вместо това да се уважи подадената от А. С. жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба – Председателя на ДАБ, редовно призован, представляван от процесуален представител в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, представя три броя писмени доказтелства - справки за Афганистан, иска решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд – София - град е образувано производство по жалбата на от А. С., гражданин на Афганистан, срещу решение на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С оглед съвкупната преценка на данните от приобщените доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт, както и справки вх. № МД-02-120/07.03.2025 г. относно актуалната обществено - политическа обстановка в Афганистан и справка вх. № МД-02-220/23.04.2025 г., съдът установява релевантната за правния спор фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България. Пред административния орган интервюираният декларира, че не е имал проблеми във връзка с някоя от категориите по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, а по- конкретно, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група - [заличен текст], не е имал проблеми заради изповядваната от него религия [заличен текст], не е членувал в политическа партия или организация, не е имал проблеми с официалната власт в страната си, не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки. Отрича към него лично да е имало отправяни заплахи, или да му е оказвано насилие. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 3181/16.04.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В обжалваното решение, обсъждайки и представените от страната писмени доказателства, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти, в контекста на политическата и обществената обстановка в Афганистан, административният съд приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакуваният пред касационната инстанция съдебен акт. Решението е правилно. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Афганистан, съвкупната преценка на данните от приобщената по делото справка относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Неоснователни са твърденията, че съдът не е взел в предвид в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е стигнал до неправилен извод. И административният орган и решаващият съд са установили и изследвали изцяло фактическата обстановка, както и бежанската история на молителя такава каквато тя е заявено от него в проведеното интервю, както и личното му положение с оглед поисканата закрила. Всички факти и обстоятелства в издадените актове са взети в предвид, те са разгледани и анализирани детайлно, подробно са обсъдени. Административният орган в развилото се пред него производство и в постановеното решение изрично е разгледал и обсъдил представените от молителя полицейска карта издадена от Министерство на вътрешните работи на Афганистан, отчел е идентификационните данни, който тя съдържа и удостоверява, както и приложените десет броя цветни фотокопия на снимки и изображенията на въоръжени лица с униформи и отличителни знаци който се виждат на тях. По тях и по изложената с тях фактическа обстановка съдът в мотивите на решението си изрично и пълно се е произнесъл, без да пропусне нито едно обстоятелство или твърдение. В касационната жалба е посочено, че молителят е работил, като полицай, като доброволно е напуснал Афганистан след падане на властта. Твърди, че професията му е повод за притеснение, тъй като е бил търсен в дома си от талибаните, след като вече е бил напуснал страната. Отбелязано е, че в случая, професионалната ангажираност на касатора е от съществено значение, като същата може да биде възприета именно, като „социална група“ по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Възразява още, че съдът не е анализирал твърденията за претърсвания на дома на касатора от талибаните, което е конкретна проява на преследване и вместо това се е задоволил с общи справки за подобряване на ситуацията, без да направи индивидуална оценка. И административният орган и съдът са обсъдили твърденията и възможността професията му да бъде повод за притеснение или за преследване и заплахи. Настоящата инстанция напълно приема за правилни направените от тях изводи. По делото е установено, че валидността на представената полицейска карта изтича още през 2019 г., а талибаните идват на власт през 2021 г. т.е. две години по- късно, а няма представени документи за продължаване на службата на касатора до момента на идване на власт на талибаните. Нито от снимките, нито от картата може да се извлече информация и безспорни данни за преследване или заплахи. Те не съдържат дати и не доказват конкретни събития на заплаха или преследване. Не е установено претърсването на дома на молителя да е свързано с неговата личност или с заеманата в миналото от него длъжност, като то е било и еднократно без да е повторено или системно. Поради което изброените доказателства във връзка с заявените опасения за страх от талибаните не могат да бъдат приети, като достатъчни, за да обосноват предоставянето на международна закрила по чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ. Не на последно място следва да се посочи, че в справка вх. № МД-02-120 от 07.03.2025 г. изрично е изследвал въпросът на отношението на талибаните към лица свързани с предишното правителство. Като от нея се установява, че след превземане на властта те обявяват обща амнистия, като казват, че ще помилват всички които са воювали срещу тях. Става ясно още, че повечето от цивилните бивши държавни служители възобновиха задълженията си в рамките на новата де факто администрация ва Кабул. Някой бивши военни служители също бяха наети в де факто въоръжените сили. ВАС не споделя, че в случая, професионалната ангажираност на касатора е от съществено значение, като същата може да бъде възприета именно, като „социална група“ по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. В допълнителните разпоредби в чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) на ЗУБ е посочено, че "Раса, религия, националност, определена социална група и политическо мнение или убеждение" са понятия по смисъла на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и на чл. 10, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, на единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ, L 337/9 от 20 декември 2011г.). Съгласно чл. 10 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета в т. г. е дадено тълкуване на понятието социална група. Според него една група се счита за определена социална група, когато по-специално: — нейните членове споделят една вродена характеристика или обща история, която не подлежи на изменение, или споделят характеристика или вярване, до такава степен съществени за идентичността или съзнанието, че не би следвало от лицето да се изисква да се откаже от тях, и — тази група има собствена идентичност в съответната държава, защото е разглеждана като различна от заобикалящото я общество. Видно е, че професията на молителя и заеманата от него в миналото длъжност не попада в това понятие и определение и не може да се отъждестви с него. Направено е твърдение, че в мотивите на съдебното решение се наблюдава съществено противоречие, като от една страна е посочено, че „насилието в Афганистан не е безогледно и повсеместно на територията на цялата страна“, а от друго страна се приема, „наличието на спорадични бомбени атентати и инциденти“. Такова противоречие в мотивите на съдебния акт липсва. Впечатлението за наличие на противоречие идва от неразбиране на обстоятелствата който съдът е описал, а не от взаимоизключващи се тези. Съдът е имал в предвид, че насилието в държавата на произход не е безогледно т.е. без значение срещу кого и повсеместно т.е. че не е всеобхватно, а именно те е с наличие на спорадични бомбени атентати и инциденти т.е., че се касае за единични, случайни не системни случаи, с не повтарящ се инцидентен характер. В касационната жалба е посочено, че съдът се е позовал на справката на ДАБ за стабилност в Афганистан, не е пренебрегнал данните от международни източници. Относно преценката за предоставяне на хуманитарен статут прави довод, че трябва да се отчете общата степен на насилие в държавата на произход и, че Афганистан безспорно попада в държави с висок риск от въоръжен конфликт и тежки посегателства. Съдът в постановеният от него акт се е позовал на анализа на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин извършен въз основа на представена и обсъдена от административния орган справка вх. № МД-02-120 от 07.03.2025 г. за актуалната обстановка в страната, тя представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетите в съдебното производство справки. Липсват доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция "Международна дейност" и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Още повече и, че в тези справки са цитирани независими източници на информация, вкл. и чрез посочване на интернет-страници, в които се съдържа тази информация. Повечето от тези източници са международни и световно признати, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение.